епархия на Македонската православна църква From Wikipedia, the free encyclopedia
Скопската епархия (на македонска литературна норма: Скопска епархија) е православна епархия в северната част на Северна Македония, част от Македонска православна църква, възглавявана от охридския и македонски архиепископ Стефан.
Скопска епархия | |
Изглед към катедралния храм в Скопие | |
Местно име | Скопска епархија |
---|---|
Църква | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Страна | Северна Македония |
Център | Скопие |
Катедрална църква | „Свети Климент Охридски“ |
Предстоятел | Стефан |
Сан | митрополит |
Издание | „Православен път“ |
Сайт | www.spe.org.mk |
Скопие е завладян от българския цар Калоян в 1203 година и той присъединява епархията, както и Призренската, към Търновската патриаршия. В 1204 година на катедрата е митрополит Марин, който заедно с останалите български епископи приема унията и пише молба до папа Инокентий III за палиум. Това е единственото свидетелство за принадлежността на Скопие в началото на XIII век към диоцеза на българската църква. След това вероятно градът попада в ръцете на Стрез, а след смъртта му в 1214 година – в тези на епирския деспот Теодор Комнин, който поставя на престола в Скопие византиеца Йоан, подчинен на Охридската архиепископия. От 1230 до 1246 година епархията е в България, но няма сведения дали е подчинена на Търновската или на Охридската катедра. В 1231 – 1232 година охридският архиепископ Димитър Хоматиан пише писмо до скопския епископ, с което обаче единствено се застъпва са скопския свещеник Драгомир и не става ясно на кого е подчинена Скопската епархия. Бистра Николова предполага, че тъй като в този период областта е управлявана от българския протосеваст Прибо, „много вероятно е Скопската епископия йерархически да е била включена към Българската църква, но поради близостта с Охрид и традиционните връзки с архиепископията духовниците на областта да се отнасяли при спорове към съда на Охридската църква“, която в началото на 30-те години на XIII век също попада под влиянието на Търновската патриаршия. Според Иван Снегаров при управлението на Стрез Скопие се връща към Охрид и той не смята, че Иван Асен II е предал епархията на Търново.[1]
При османското завоевание в XIV век епархията е подчинена на Охридската архиепископия. Остава подчинена на Охрид до 1557 година, когато, след възстановяването на Печката патриаршия, епархията минава под нейна власт и така славянското богослужение и традиция в епархията се поддържат. В 1776 година, със закриването на Печката патриаршия, епархията е подчинена на Цариградската и за епископи започват да се назначават предимно гърци. Славянският богослужебен език и писменост в епархията обаче продължават да се поддържат – свещениците и чиновниците в митрополията се избирали от местни хора. Едва в XIX век в някои градски църкви е въведен гръцкият. Населението е обложено с тежки църковни данъци, тъй като Патриаршията в края на XVIII век е в тежка финансова криза.[2] Тези обстоятелства водят до това, че през 1835 година в Скопие избухва вторият конфликт в българската църковна борба между българското население и гръцките владици, след този във Враца от 1824 година.[3]
В XIX век Скопската митрополия обхваща каазите Скопие, Крива паланка, Куманово, Враня и Тетово.[4]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в епархията му има 10557 къщи, от които 393 „влашки гъркомански“ и 10164 сръбски – Скопска каза 1190, Кратовска 248, Кочанска 151, Паланска 21, Малешево 211, Тетовска 1212, Гостиварска 1128, Кумановска 1674 и Прешевска 4329 къщи.[5]
След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Скопско-Велешката епархия е връчено на митрополит Софроний Търновски с помощник епископ Максим Браницки.[6]
Още преди пристигането на Софроний сръбските владици, архиерейски наместници и част от свещениците си заминават. Останалите са предимно местни българи, завършили сръбски духовни семинарии, както и стари екзархийски свещеници.[7] Епархията в този период наброява 189 енории, от които 145 са в ръцете на заварените свещеници, 21 са попълнени с командировани от старите предели свещеници, а 23 са незаети. Софроний назначава архиерейски наместници във Велес, Враня, Куманово, Крива паланка, Щип, Кочани, Кратово, Тетово и Сурдулица, както и пунктови свещеници в Свети Никола, Прешево и Качаник. Според митрополит Софроний в Скопие и Велес той е посрещнат като месия от местното население, което дава спонтанна изява на българското си самосъзнание: „свещениците, особено населението, се чувстват не само от български произход, но грамадното мнозинство от най-старите свещеници и от населението се гордеят, че са българи, и се радват неизказано, че най-сетне вековните борби на бащите и дедите им – на македонските българи – са увенчани с успех: свободни българи в обединена целокупна Симеонова и Санстефанска България и в лоното на Св. Българска екзархия“.[8]
Населението в северните области на епархията – Вранско и Косово, посреща новата църковна власт подчертано хладно.[8] В околиите от епархията, които попадав в италианската окупационна зона – Тетовско, Гостиварско, Кичевско и Дебърско, италианските власти широко ползват старата сръбска църковна администрация и се опитват да накарат 27-те български свещеници да приемат юрисдикцията на сръбския призренски епископ.[7]
В 1944 година преди да отпътува за България митрополит Софроний назначава временен епархийски духовен съвет, който да управлява епархията от негово име, до установяването на нормална църковна власт. В него влизат като председател Кирил Стояновски, Стоил Давидов от Кратово и протойерей Спиро Личеновски от Дебър.[9]
Известни църкви и манастири в епархията са:
Име | Име | Управление |
---|---|---|
Дак | Δάκος | споменат в 325 г. като участник в I Вселенски събор[10] |
Паригорий | Παρηγόριος | споменат в 343 г. като участник в Сердикийския събор[11][12] |
Урсилий | Ουρσίλιος | споменат в 458 г. в негово писмо до император Лъв[11][12] |
Йоан | Ιωάννης | обменил серия писма с папа Геласий между 490 и 495 г.[11][12] |
Име | Години |
---|---|
Николай | споменат 1301 – споменат 1303 |
Стефан | 1317[14] |
Йоан II | преди 1346 – 1349. В 1346 година епископията е въздигната в митрополия.[14] |
Никодим | споменат в 1370 г., когато нарежда на дяк Радослав Скопчик да препише един Пролог[15] |
Йоан III | споменат в 1389 без титла в надписа на църквата „Свети Андрей“, вероятно[16] |
Име | Години |
---|---|
Матей I | 1393 – 11 януари 1428 |
Йоан IV (Иванко) | споменат в поменика на манастира Матка след Матей; в обширния дефтер №443 за 1467 – 1468 г. във вакъфа на Исхак бег, между жителите на Баняне е и Иванко Пискуп[17] |
Йосиф I | пръв известен след Матей, вероятно митрополит отпреди 1468, умира на 25 юли 1468 г.[18] |
Матей II | 1468 – след 1473[19] |
Гавриил I | преди 1497[20] |
Йосиф II | споменат 1473[21] или 1475 в една приписка в ръкопис от Хлудовата библиотека в Москва, като свидетел, че поп Драгослав от Говърлево е купил за 273 аспри книга от Димитър Майков[18] |
Герман I (Матия) | след 1473 и преди 1497[21] |
Антоний | споменат в 1497[22] |
Атанасий | споменат в 1497 година в надписа над вратата на манастира Матка, обновен от богатата скопска вдовица Милица, единственото известно обновяване на манастир през XV век[23][20] |
Герман II | началото на XVI век[21] |
Йоан V | XVI век, споменат в Милешевския поменик от началото на XVI век, а в Шишевския поменик е последен в списъка на скопските архиерей[17] |
Пахомий | 1528, 1532, споменат в синодалните актове на Охридската архиепископия в тези години[24] |
Никифор | преди 1550[25] |
Климент | 1550 – 1557 |
Име | Години |
---|---|
Методий I | споменат в 1565 в запис на положкия епископ във връзка с присъединяването на Положката епархия към Скопската митрополия[26] |
Никанор I | 1576/1577 – 1600 |
Гавриил II | споменат в един Сборник на Хлудовата библиотека в манастир под Москва в 1581 година. По негово време йеромонах Арсений преписва едно житие в Кучевищкия манастир[20] |
Михаил | след 1577 и преди 1623[27] |
Симеон | 1623 – 1641 |
Никанор II | 1641 – 1643 |
Теодосий | 1643[28] |
Филип | споменава се между 1647 – 1654, когато патриарх Гаврил Печки му подарява литургиар, дарен му от Богородичния манастир[29] |
Силвестър | споменат в 1663 – ? |
Теофан | споменат 1671 – 1690 |
Евтимий | споменат в 1687 |
Атанасий I | 1706 – 1711 |
Константин I | 1712 – след 1722[30] |
Кирил | 1725 – 1737, на 20 юли 1725 г. взима един номоканон от манастира „Свети Прохор Пчински“[31] |
Атанасий II | споменат 1741 – 1747 |
Филотей | споменат 1744, когато ръкополога Исая за презвитер[32] |
Антим I Скопски | споменат в 1759[33] – преди 1766 |
Константин II | преди 1766, взел участие в закриването на Печката патриаршия, част от осемте архиереи отишли при султана да го молят за присъединяване към Вселенската патриаршия, за да могат да имат всичките права, които имат и останалите архиереи на Цариград[34] |
Име | Години |
---|---|
Антим II Скопски | споменат в 1767[37] |
Йоасаф | споменат в 1767[13] |
Генадий I | след 1767[38] |
Софроний | след 1767[38][39] |
Захарий Скопски | октомври 1775 - октомври 1799[40][41] |
Антим III Скопски | октомври 1799 – 1820 |
Йоасаф Калогерас | 1820 – 1823 |
Ананий Хрисулис | 1819 – 1828 |
Неофит Скопски | 1828 – 1830 |
Антим IV Скопски | споменат в 1830[42] |
Гедеон Скопски | 1830 |
Генадий Скопски | 1831 – 1832 |
Гавриил III Скопски | 1832 – 1844 |
Йоаким Скопски | 1844 – 1868 |
Паисий Скопски | 1868 – 1891 |
Методий Папаемануил | 1891 – 1896 |
Амвросий Ставринос | 1896 – 1902 |
Фирмилиан Скопски | 1902 – 1903 |
Севастиан Скопски | 1904 – 1905 |
Викентий Скопски | 1905 – 1915 |
Име | Години |
---|---|
Доротей (Спасов) | 1872 – 1875 |
Кирил (Стоичков) | 1874 – 1875, управляващ, 1875 – 1877 |
Теодосий (Гологанов) | 1890 – 1891 |
Максим (Пелов) | 1892 – 1894 |
Синесий (Димитров) | 1895 – 1897, управляващ, 6 февруари 1897 – 25 март 1909 |
Неофит (Паскалев) | 1910 – 1913, 1915 – 1918 |
Име | Години |
---|---|
Варнава (Росич) | 1920 – 1930 |
Йосиф (Цвийович) | 1932 – 1957 |
Градски учители в Скопската епархия на Българската екзархия, 1902/1903 учебна година: заплатата, бележки по дейността им и мнение какво да се прави с всекиго през следващата учебна година.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.