Сифилис
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сифилисът (наричан още Луес) е една от най-сериозните, лечими полово предавани болести. Причинител на сифилиса е бактерията бледа трепонема (Treponema pallidum).
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: оправяне на вътрешните препратки; обработка след сливане (има повтарящи се раздели). Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Сифилис | |
Кожен обрив при вторичен сифилис | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | A50-A53 |
МКБ-9 | 090-097 |
База данни DiseasesDB | 29054 |
База данни MedlinePlus | 001327 |
База данни eMedicine | med/2224 emerg/563 derm/413 |
Мед. рубрики MeSH | D013587 |
Сифилис в Общомедия |
Сифилисът е инфекция, причинявана от бактерията спирохета Treponema pallidum, подвид pallidum. Основният начин за предаване на инфекцията е чрез полов контакт, но тя може да бъде предадена и от майката на плода по време на бременността или при раждане, което води до вроден сифилис. Други човешки болести, причинявани от Treponema pallidum са фрамбезия (подвид pertenue), пинта (подвид carateum) и беджел (подвид endemicum).
При появата си е бил наименуван според предполагаемия национален произход – „френска“, „немска“ болест и т.н.
Болестта има много разнообразни симптоми, които могат да имитират други болести, затова сигурната диагноза се поставя само след серологичен тест. Протича във фази, продължаващи години наред и ако не бъде лекувана навреме, оставя тежки поражения върху болния.
Признаците и симптомите на сифилиса варират в зависимост от това, в коя от четирите фази се намира заболяването (първичен, вторичен, латентен или третичен). Първичната фаза обикновено се проявява с наличието на единичен шанкър (твърда, безболезнена, непредизвикваща сърбеж кожна раничка (язва), вторичният сифилис се изявява с обриви по цялото тяло, които често включват и дланите и ходилата, латентният сифилис може да има слаби или никакви симптоми, а третичният, който се отличава със сифилистични гуми, може да има неврологични или сърдечни симптоми. Сифилисът обаче е известен като „големият имитатор“, заради честите си атипични проявления. Диагностицирането обикновено се извършва чрез кръвни изследвания, но бактерията може да бъде видяна и под микроскоп. Сифилисът може да бъде успешно лекуван с антибиотици, като по-специално се предпочита пеницилин G прилаган мускулно (или интравенозно при невросифилис) или цефтриаксон, а при пациентите с остра алергия към пеницилина – перорално с доксициклин или азитромицин.
Смята се, че към 1999 г. със сифилис са били заразени 12 милиона души в света, като над 90% от случаите са били в страни от развиващия се свят. След драстичния спад в разпространението на болестта след откриването и широкото разпространение на пеницилина през 50-те години на XX в., в много страни степента на заразата се е повишила след настъпването на новото хилядолетие, като често е съпровождана от ХИВ (човешки имунодефицитен вирус). Това се обяснява донякъде с небезопасните сексуални практики, нарасналия промискуитет, проституцията и намаляващата употреба на предпазни средства.[1][2][3]