Антибиотик
From Wikipedia, the free encyclopedia
Антибиотиците (от старогръцки: ἀντί, „срещу“, и βίος, „живот“) са вид антисептични вещества, активни срещу бактерии. Те са основните антибактериални агенти в борбата срещу бактериалните инфекции, като антибиотични лекарства се използват широко в тяхното лечението и профилактика.[1][2][3] Те могат да убиват или забавят размножаването на бактериите,[4] а ограничен кръг антибиотици имат и антипротозойно действие.[5][6] Антибиотиците не са ефективни срещу вируси, като тези на настинката и грипа,[7] при които може да се използват антивирусни медикаменти.
Антибиотиците се използват от хората от древността, най-често под формата на различни плесени. Първото документирано свидетелство за използване на плесени за лечение на инфекции е на Джон Паркинсън от началото на XVII век, но антибиотиците предизвикват революция в медицината едва в средата на XX век. Александър Флеминг открива съвременния пеницилин през 1928 година и скоро той намира широко приложение през Втората световна война. Терминът „антибиотик“ е използван за пръв път през 1942 г. от американския микробиолог Селман Ваксман за вещества, извлечени от микроорганизми, които пречат на растежа на други микроорганизми.[8]
През следващите десетилетия се разработват други антибиотици и се подобрява технологията за тяхното производство. С напредъка на медицинската химия днес повечето антибиотици са полусинтетични – получени с химична модификация на срещащи се в природата изходни вещества,[9] като например групата на бета-лактамите, включваща пеницилините и цефалоспорините. Някои антибиотици, като аминогликозидите, все още се получават от живи организми, докато други се произвеждат по изцяло синтетичен път, например сулфонамидите и хинолоните.
Широката употреба на антибиотици предизвиква и еволюция на някои бактерии, които придобиват резистентност към тях,[10][11][12][13] като броят на починалите в резултат на това явление се оценява на 1,27 милиона души.[14]