Силфида
From Wikipedia, the free encyclopedia
From Wikipedia, the free encyclopedia
Силфида (на френски: La Sylphide) е балет в две действия, поставил началото на Романтизма в класическия танц.[1] Първоначално създаден по либрето на Адолф Нури, музика на Жан Шнайцхофер и хореография на Филип Тальони за Парижката опера през 1832 г.[2] Либретото е базирано на творчеството на френския писател Шарл Нодие. В неговия разказ „Trilby ou Le Lutin d’Argail“ (Трилби или Аргайлският елф), публикуван през 1822 г., горски елф прелъстява жената на шотландски рибар.[3]
| Силфида | |
| La Sylphide | |
 Мария Тальони в ролята на Силфидата, 1832 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Хореография | 1. Филип Тальони 2. Алберт Бурнонвил |
| Композитор | 1. Жан Шнайцхофер 2. Херман Льовенскьолд |
| Либрето | Адолф Нури |
| Базиран на | „Трилби или Аргайлският елф“ от Шарл Нодие, 1822 г. |
| Премиера | 1. 12 март 1832 г. 2. 2 ноември 1836 г. 1. Парижката опера 2. Копенхагенската опера |
| Герои | Джеймс, Силфида, Гърн, Ефи |
| Създаден за | Мария Тальони |
| Жанр | романтизъм |
бележки
| |
| Силфида в Общомедия | |
Втората версия е по музика на Херман Льовенскьолд и хореография на Август Бурнонвил и е създадена през 1836 г. за Копенхагенската опера. Версията на Тальони е безвъзвратно загубена, а тази на Бурнонвил се счита за най-стария балет, чиято хореография е запазена до наши дни.[4]
Този балет често се бърка с балета „Силфидите“, създаден през 1909 г. от Михаил Фокин по музика на Шопен за „Руските сезони“ на Дягилев.
На 12 март 1832 г. в Зала „Пелетие“ хореографът новатор Филип Тальони представя „Силфида“ за първи път. Тальони създава балета за дъщеря си Мария – прима, известна с изключителната си палцова техника. Дотогава танцуването на палци е считано за акробатичен трик, но Тальони го превръща в част от естетиката на танца. Художници на костюмите са Пиер Чичери и Йожен Лами.[3] В главните роли: Мария Тальони и Жозеф Мазилие.
През 1892 г. Мариус Петипа поставя оригиналната хореография в Имперския балет в Санкт-Петербург, като музиката е редактирана от диригента на театъра Рикардо Дриго. Вариация за тази постановка днес е част от класическото гранд па от „Пахита“.
През 1972 г. Пиер Лакот поставя наново балета на сцената на Парижката опера, като се позовава на архивни и други документи, останали от времето на премиерата на Тальони.
.jpg)
През 1836 г. датският хореограф Август Бурнонвил – голям почитател на Мария Тальони, иска да постави балета в Копенхаген, но не успява да откупи от Парижката опера музиката на Шнайцхофер.[3] Затова Бурнонвил използва оригиналното либрето, но по музика на Херман Льовенскьолд. Художник – Кристиан Фердинанд Кристенсен. Бурнонвил редактира и подобрява хореографията за ролята на Джеймс. Премиерата е на 28 ноември 1836 г. В главните роли са самият Бурнонвил и ученичката му Люсил Гран.[3]
Версията на Бурнонвил е един интересен феномен в балетната история, тъй като, от една страна, хореографът развива и утвърждава собствения си стил, а от друга, съхранява за поколенията първия палцов балет.[5]
Версията на Бурнонвил се играе до днес почти без промени от трупата на Кралския датски балет.
Действащи лица
Първо действие
Селска къща, вечерта преди сватбата на Джеймс и Ефи. Джеймс спи на стола до камината. Около него танцува влюбената горска фея Силфида. Тя го събужда с целувка, след което излита през комина. Влизат Ефи с майка си, Гурн и вещицата Мадж. Мадж предсказва на Ефи, че ще се омъжи, но не за годеника си Джеймс, а за Гурн. Ядосаният Джеймс я изгонва, другите гости също си тръгват. Останал сам, Джеймс отново вижда Силфидата, която му се кълне в любов. Скритият Гурн вижда всичко и се опитва да предупреди Ефи, която обаче не му вярва. По-късно, по време на празненството, Силфидата се появява отново, но само Джеймс я вижда. Изведнъж феята взима пръстена на Джеймс и избягва в гората – младежът я последва, оставяйки гостите в недоумение и Ефи, обляна в сълзи.
Второ действие
Мадж е в пещера, заобиколена от демони. Пред нея има голям казан с магьосническа отвара, в която тя потапя дълъг шал. В същото време в гората Джеймс следва Силфидата, в която се е влюбил. Мадж се появява и дава на Джеймс омагьосания шал, с който да улови любимата си. След няколко опита, Джеймс успява да примами феята и да я наметне с шала в знак на обич. В този момент крилата ѝ падат от магията на Мадж и Силфидата умира. Съкрушен, младежът също пада мъртъв. В далечината се чува сватбеното празненство на Ефи и Гурн. Мадж ликува за отмъщението си.
| № | Танц[3] |
|---|---|
| Първо действие | |
| 1 | Увертюра |
| 2 | Въведение |
| 3 | Пристигането на Ефи и гостите |
| 4 | Предсказанието: Джеймс, Ефи и Мадж |
| 5 | Сцена край прозореца – Джеймс и Силфида |
| 6 | Пристигането на гостите – шотландски танц |
| 7 | Па-дьо-дьо – рил |
| 8 | Финал |
| Второ действие | |
| 9 | Мадж в пещерата |
| 10 | Горска сцена – Джеймс и Силфида |
| 11 | Пристигането на силфите |
| 12 | Сцена със силфите – дивертисмент |
| 13 | Джеймс преследва Силфида |
| 14 | Гурн, Мадж и Ефи |
| 15 | Мадж дава шала на Джеймс |
| 16 | Финал |
| 17 | Гранд финал – па-дьо-дьо |
Балетът е поставен за пръв път в страната на сцената на Софийската опера през 1988 г. от световноизвестната балерина Ирина Колпакова по редакцията на Елза Мариане фон Розен. Няколко години спо-късно поради липса на зрителски интерес е свален от афиша на Операта.[5]
През 2002 е възстановен. Хореограф-консултант: Дина Бьорн. Постановчик: Росен Михайлов. Художници на декора: Сергей Пастух, Валентин Топенчаров. Художник на костюмите: Галина Соловьова[6]
Премиерата е на 2 февуари 2002 г. ролите се изпълняват от Мария Илиева (Силфида), Калоян Бояджиев (Джеймс), Дарина Бедева (Ефи), Пенка Йосифова (Мадж).[5][7]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
