Ма́риус Ива́нович Петипа́, роден Виктор Мариус Алфонс Петипа,[1]) е френски и руски балетист, балетен педагог и хореограф. Петипа е считан за най-значимия балетмайстор и хореограф в историята на балета.
Quick Facts Роден, Починал ...
Мариус Петипа
Michel-Victor-Marius-Alphonse Petipa
Мариус Петипа, първи балетмайстор на Петербургския имперски театър
От 1871 до 1903 г. е първи балетмайстор на Руския имперски театър (предшественик на Мариинския и Кировския театър). Автор на над 50 балета, някои от които все още се играят напълно или частично с оригиналната хореография. Най-известните му произведения са „Дъщерята на фараона“ (1862), „Дон Кихот“ (1869), „Баядерка“ (1877), „Талисман“ (1889), „Спящата красавица“ (1890), „Лешникотрошачката“ (1892, съвместно с Лев Иванов), „Раймонда“ (1898), „Арлекинада“ (1900).
Петипа възстановява и значителен брой балети на други хореографи. Много от неговите редакции са възприети като основополагащи и се използват в последващи постановки. Такива са „Корсар“, „Жизел“, „Есмералда“, „Копелия“, „Зле опазеното момиче“ (съвместно с Иванов), „Конче-вихрогонче“ и „Лебедово езеро“ (с Иванов).[1]
Много откъси от постановки на Петипа оцеляват като самостоятелни танци, дори и ако балетите вече рядко се поставят в цялост. Такива са класическото гран-па, па-дьо-троа и Детската мазурка от „Пахита“, па-дьо-дьото от Венецианския карнавал от „Сатанила“, па-дьо-дьотата от „Талисман“, „Есмералда“, „Диана и Актеон“, „Арлекинада“.
Петипа на около 15 години, ок. 1833 г.Мариус Петипа, ок. 1855 г.
Петипа е роден в семейството на френския балетист и балетмайстор Жан-Франсоа Петипа и драматичната актриса Викторина Морел Грасо. По-големият му брат Люсиен е известен танцьор, а сестра му Викторина е певица и актриса.
Петипа е въведен в балетното изкуство предимно от баща си, но учи при Огюст Вестрис. Още от детска възраст участва в постановките на баща си. Първата му роля е на савойското момче от Танцемания (постановка Петипа-баща, хореография П. Гардел). В юношеска възраст гастролира с баща си из Франция, САЩ и Испания. Работи като балетмайстор в Нант.
През 1847 г. приема покана да работи в Петербург. Танцовият му дебют е на сцената на Санктпетербургския болшой театър. Същата година прави дебют и като балетмайстор. Остава да работи в Русия – първо като балетист и балетен педагог, а от 1862 г. – и като балетмайстор. Ат 1869 до 1903 г. заема длъжността „главен балетмайстор“. От 1894 г. е руски поданик.
Петипа умира в Гурзуф, на 1 (14) юли 1910 г. Погребан е в Лаврата „Александър Невски“ в Санкт Петербург.[2].
Семейство
Първата съпруга на Петипа е руската балерина Мария Суровщикова, солистка на Императорския театър. Бракът им трае 15 години – от 1854 до 1869 г. От него се раждат дъщеря Мария (1857 г.) и син Иван (1859 г.) Мария също става солистка на Имперския балет.
През 1882 Петипа се жени за Любов Савицкая, дъщеря на известния руски актьор Леонид Леонидов и балерина в Имперския балет. Бракът им продължава до смъртта на Петипа. От него се раждат Надежда (р. 1874), Евгения (р. 1877), Виктор (р. 1879), Любов (р. 1880), Мария (р. 1884) и Вера (р. 1885).
Петипа има и две извънбрачни деца – син Мариус (р. 1850) от актрисата Тереза Бурден, и дъщеря от служителка в театъра, с която живее дълго време.
Мариус Петипа в балета „Дъщерята на фараона“
Опера Ле Пелетие, Париж
22 декември 1841 – камео в операта „Кипърската кралица“ (La reine de Chypre); Болшой театър, Санкт-Петербург
1847 – Люсиен д'Ервили** в „Пахита“
1848 – Фабио в „Сатанила“
1848 – Граф Албрехт в „Жизел“
1848 – Ахмет в „Пери“
1848 – Феб де Шатопер в „Есмералда“
1849 – Дяволино, в „Катарина, дъщерята на разбойника“
1849 – „Мечтата на художника“
1849 – Осуалд*, „Лида, швейцарската млекарка“
1850 – Граф, „Своенравната съпруга“
1854 – Фауст, „Фауст“
1858 – Конрад**, „Корсар“
1859 – Симон, „Парижский рынок“
1862 – Лорд Уилсон и Таор* в „Дъщерята на фараона“
(*) – първи изпълнител на ролята
(**) – първи изпълнител на ролята в Санкт-Петербург
Мариус Петипа
Балети
1847 – „Пахита“ – балет в 2 действия и 3 картини, муз. Едуард Делдеве (по Жозеф Мазиле, съвместно с Фредерик Мазиле)
1848 – „Сатанила, или Любовь и ад“ – пантомимен балет в 3 действия и 7 картини, муз. Наполеон Ребера и Франсоа Беноа, (по Жозеф Мазиле, съвместно с Петипа-баща)
1849 – „Лида, швейцарската млекарка“ – балет в 2 действия и 3 картини, муз. Адалберт Гировец, (съвместно с Жул Перо)
1858 – „Брак во времена регентства“ – балет в 2 действия, муз. Цезар Пуни
1866 – „Флорида“ – балет в 3 действия и 5 картини, муз. Цезар Пуни
1867 – „Фауст“ – фантастичен балет в 3 действия и 7 картини, муз. Джакомо Паница и Цезар Пуни; възобновен през 1875
1868 – „Корсар“ – балет в 4 действия и 5 картини, муз. Адолф Адам и Цезар Пуни, с ново па „Оживялата градина“ по муз. на Лео Делиб; възобновен през 1880;
1868 – „Цар Кандавъл“ – Фантастичен балет в 4 действия и 6 картини, муз. Цезар Пуни
1870 – „Катарина, дъщерята на разбойника“ – балет в 3 действия и 4 картини, муз. Цезар Пуни
1871 – „Трилби“ – Фантастичен балет в 2 действия и 3 картини, муз. Юлий Гербер, възобновен през 1883
1872 – „Камарго“ – балет в 3 действия и 9 картини, муз. Лудвиг Минкус
1874 – „Пеперуда“ – фантастичен балет в 4 действия, муз. Лудвиг Минкус
1874 – „Наяда и рыбак“ – фантастичен балет в 3 действия и 5 картини, муз. Цезар Пуни
1875 – „Разбойници“ – балет в 2 действия и 5 картини с пролог, муз. Лудвиг Минкус
1876 – „Приключенията на Пелей“ – митологически балет в 3 действия и 5 картини, муз. Лудвиг Минкус
1876 – „Сън в лятна нощ“ – фантастичен балет в 1 действие, муз. Феликс Менделсон Бартолди и Лудвиг Минкус
1877 – „Баядерка“ – балет в 4 действия и 7 картини с апотеоз, муз. Лудвиг Минкус
1878 – „Роксана, черногорската красавица“ – фантастичен балет в 4 действия, муз. Лудвиг Минкус
1879 – „Дъщерята на снега“ – фантастичен балет в 3 действия и 5 картини, муз. Лудвиг Минкус
1879 – „Фризак цирюльник, или Двойная свадьба“ – комически фарс в 1 действие, муз. Ж. Снел, оркестровка Лудвиг Минкус
1879 – „Млада“ – фантастичен балет в 4 действия и 9 картини, муз. Лудвиг Минкус
1880 – „Дева Дуная“ – балет в 2 действия и 4 картини, муз. Адолф Адам (по Филипо Тальони)
1881 – „Зорайя, мавританка в Испания“ – балет в 4 действия и 7 картини, муз. Лудвиг Минкус
1881 – „Пахита“ – балет в 2 действия, муз. Едуард Делдеве, с доп. на Лудвиг Минкус: па-дьо-троа, гран-па и детска мазурка
1882 – „Пакерета“ – балет в 4 действия и 7 картини, муз. Пиер Беноа, Цезар Пуни и Лудвиг Минкус
1883 – „Кипърската статуя“ – балет в 4 действия и 6 картини с апотеоз, муз. Трубецкий
1884 – „Жизел“ – фантастичен балет в 2 действия, муз. Адолфа Адам
1884 – „Копелия“ – балет в 3 действя, муз. Лео Делиб
1885 – „Своенравната съпруга“ – балет в 4 действия и 5 картини, муз. Адолф Адам и Лудвиг Минкус
1885 – „Тщетная предосторожность“ – комически балет в 3 акта и 4 картини, муз. Петер Гертел, (съвместно с Лев Иванов)
1886 – „Приказ короля“ – балет в 4 действия и 6 картини, муз. А. Визентини
Балети
1848 – „Пахита“
1849 – „Сатанила, или Любов и ад“
1864 – „Дъщерята на фараона“
1868 – „Парижский рынок“
1865 – „Путешествующая танцовщица“
1868 – „Корсар“
1868 – „Цар Кандавъл“
1869 – „Дон Кихот“
1870 – „Трилби“
1883 – „Нощ и ден“ – фантастичен балет в 1 действие, муз. Лудвиг Минкус, параден спектакъл по случай коронацията на император Александър III
1896 – „Пробуждение Флоры“ – балет в 1 действие, муз. Рикардо Дриго
1896 – „Прелестная жемчужина“ – балет в 1 действие, муз. Рикардо Дриго, тържествен спектакъл по случай коронацията на император Николай II и Александра Фьодоровна.
Балети
1870 – „Брак во времена регентства“ – балет в 2 действя, муз. Цезар Пуни, възобновен
1881 – „Маркитантка“ – балет в 1 действие, муз. Цезар Пуни
1886 – „Волшебные пилюли“ – фееричен балет в 3 действия и 13 картини, муз. Лудвиг Минкус
1886 – „Жертвите на Амур, или Радостта на любовта“ – балет в 1 действие, муз. Лудвиг Минкус
1886 – „Есмералда“ – възобновен през 1899 г.
1887 – „Харлемското лале“ – фантастичен балет в 3 действие и 4 картини, муз. Борис Фитингоф-Шел, съвместно с Лев Иванов
1888 – „Весталка“ – балет в 3 действие и 4 картини, муз. Михаил Иванов
1889 – „Талисман“ – фантастичен балет в 4 действия и 7 картини с пролог и епилог, муз. Рикардо Дриго; възобновен през 1895 г.
1889 – „Капризы бабочки“ – балет в 1 действие, муз. Николай Кротков; възобновен през 1895 г.
1889 – „Сън в лятна нощ“ – възобновен
1890 – „Спящата красавица“ – балет феерия в 3 действия с пролог, муз. Чайковски
1890 – „Ненюфар“ – хореографична фантазия в 1 действие, муз. Николай Кротков
1891 – „Калькабрино“ – фантастичен балет в 3 действие, муз. Лудвиг Минкус
1891 – „Цар Кандавъл“
1892 – „Силфида“ – балет в 2 действия, муз. Жан Шнейцхофер; с муз. доп. от Рикардо Дриго
1892 – „Пахита“
1892 – „Наяда и рыбак“
1892 – „Лешникотрошачката“ – фантастичен балет в 2 действия, муз. Чайковски, по мотиви на приказката на Ернст Хофман
1894 – „Тщетная предосторожность“
1895 – „Лебедово езрео“
1895 – „Пробуждение Флоры“
1895 – „Парижский рынок“
1895 – „Конче-вихрогонче“
1896 – „Привал кавалерии“ – характерен балет в 1 действие, муз. Иван Армсгеймера
1896 – „Млада“
1896 – „Синята брада“ – балет-феерия в 3 дейсвтия и 7 картини с апотеоз, муз. Пьотр Шенк
1898 – „Раймонда“ – балет в 3 действия и 4 картини, муз. Александър Глазунов
1898 – „Дъщеррята на фараона“
1899 – „Корсар“ – балет в 4 действия и Адолф Адам; Цезар Пуни, Лео Делиба, с нови валсове и адажио по муз. от Рикардо Дриго
