From Wikipedia, the free encyclopedia
Александър III Александрович (на руски: Александр III Александрович) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1881 – 1894) от династията Холщайн-Готорп-Романов. Управлението му се свързва с отказ от либералната политика от предходния период, а във външнополитически план Русия се сближава с Франция. Опитите на Александър III да се намесва в политическия живот на България довеждат до прекъсване на отношенията между двете страни.
| Александър III Алекса́ндр III Алекса́ндрович | |
| Император и самодържец всеруски | |
 1880 г. | |
| Роден | Александър Александрович Романов
26 февруари 1845 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 20 октомври 1894 г. (стар стил)
|
| Погребан | „Св. св. Петър и Павел“, Санкт Петербург, Русия |
| Религия | православие |
| Управление | |
| Период | 13 март* 1881 – 1 ноември 1894 |
| Предшественик | Александър II |
| Наследник | Николай II |
| Други титли | Велик княз на Финландия Цар на Полша |
| Семейство | |
| Род | Холщайн-Готорп-Романов |
| Баща | Александър II |
| Майка | Мария Александровна |
| Братя/сестри | Александра Александровна Николай Александрович Владимир Александрович Алексей Александрович Мария Александровна Сергей Александрович Павел Александрович Георгий Юриевски Олга Юриевска Екатерина Юриевска |
| Съпруга | Мария Фьодоровна (28 октомври 1866 (стар стил)) |
| Деца | Николай Александрович Александър Александрович Георги Александрович Ксения Александровна Михаил Александрович Олга Александровна |
| Подпис | .png) |
| Уебсайт | |
| Александър III в Общомедия | |
Александър Александрович е роден през 1845 година в Санкт Петербург. Той е втори син на император Александър II и съпругата му Мария Александровна.
Тъй като се очаква тронът да бъде наследен от по-големия му брат Николай Александрович, Александър не е подготвян за политическа дейност. След внезапната смърт на брат си през 1865 година той започва да изучава право и администрация под наставничеството на Константин Победоносцев, професор по право в Московския университет и убеден консерватор. През 1866 година Александър се жени за датската принцеса Дагмар, която преди това е сгодена за брат му. През следващите години той не се включва активно в политическия живот.
Участва във военните действия в България по време на Руско-турската война от 1877 – 1878. Командир на Русчушкия отряд. В заключителния период на войната е началник на Източния отряд.
Александър III наследява трона след убийството на баща му Александър II при атентат, организиран от организацията Народна воля. Възползвайки се от обществените реакции след убийството, Александър III предприема рязък обрат във вътрешната политика, отказвайки се от либералния курс на баща си. Под влиянието на Константин Победоносцев той отменя някои от реформите от предишните години и изоставя плановете за въвеждане на конституционно управление в Русия. Премахната е автономията на университетите, образованието е поставено под строг контрол от страна на правителството и Руската православна църква, като достъпът на бедните слоеве до него е ограничен. Етническите и религиозни малцинства са подложени на преследвания, а през 1882 година са приети антисемитските Майски закони. Въведеното при Александър II ограничено местно самоуправление е премахнато.
Александър III прави опити да наложи консервативно управление и в България. Той подкрепя отмяната на Търновската конституция от княз Александър Батенберг през 1881 година и се противопоставя на Съединението на България през 1885 г. През 1886 година Русия вдъхновява държавния преврат, довел до абдикацията на княза, а през следващите години организира още няколко опита за насилствена смяна на властта в страната, като дори заплашва с пряка военна намеса. Съпротивата на българското правителство срещу руския натиск довежда до прекъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Русия признава избора на българския княз Фердинанд едва след смъртта на Александър III.
Александър III умира през 1894 година в Ливадия и е наследен от сина си Николай II.
Александър III има шест деца от брака си с принцеса Дагмар, приела името Мария Фьодоровна.
| Име | Раждане | Смърт | Бележки |
|---|---|---|---|
| Николай II | 1868 | 1918 | женен за Алиса Хесенска |
| Александър Александрович | 1869 | 1870 | |
| Георгий Александрович | 1871 | 1899 | |
| Ксения Александровна | 1875 | 1960 | женена за великия княз Александър Михаилович |
| Михаил Александрович | 1878 | 1918 | женен за княгиня Наталия Брасова |
| Олга Александровна | 1882 | 1960 | женена за Петър, херцог на Олденбург, разведена – без деца; женена за Николай Куликовски, две деца |
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexander_III_of_Russia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| Александър II Освободител | → | император на Русия велик княз на Финландия (1881 – 1894) |
→ | Николай II |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
