село в община Оряхово, обл. Враца From Wikipedia, the free encyclopedia
Села̀новци е най-голямото село в Северозападна България, област Враца, община Оряхово. Населението му е 3171 жители по настоящ адрес към 15 декември 2023 г. [2]
Има няколко версии за произхода и значението на името на селото. Според една от тях Селановци е жителско име. То произлиза от личното име на човек, който се е казвал Съло – от старобългарската дума сълъ, която означава пратеник, вестител и има еднакво значение с гръцкото име апостол. Големият ер (Ъ), в старобългарски има фонетична стойност между „о“ и „у“ и се произнася по-скоро като „е“. И така става Сълъ – ан, като Първан, Стоян и пр. Със суфикса за селищно име – „ово“, става Съланово – Селаново. Според друга версия името на Селановци произлиза от Сельо, съкратеното от Селимир, което лично име се среща още през 12 век. Като се прибави на Сельо – ан, както Витан, Цветан и пр., името става Селан, а със суфикса за селищно име, то вече е Селаново.[3] Друга версия за произхода на името Селановци е, че в местността е имало много малки селца, които са се обединили в едно ново. От „нови села“ – „села нови“, се е получило Селановци.
Селановци се намира в област Враца, разположено е на 7 km юг-югоизточно от Оряхово и на 80 km североизточно от Враца. Съставно селище е на община Оряхово (от 1970 до 1978 Селановци е квартал на Оряхово). Разположено е на 8 km от река Дунав, в западната част на Дунавската хълмиста равнина, на около 170 m надморска височина. Климатът е умерено-континентален. В землището на селото преобладават карбонатните черноземи. Отглеждат се зърнени култури, слънчоглед, царевица, пшеница.
Селото е основано преди османското нашествие. Сведения за него под имената Силануфджа и Силануфча има в османски регистри от 1430, 1617 и 1673 г. Споменава се в края на XVII век в изследванията на Луиджи Марсили и е означено в карта на Дунав от 1779 г.
Селановци вдигат бунт против войната през 1918 г. По време на Септемврийското въстание е създаден въстанически отряд с командир Тодор Костов, в селото е установена въстаническа власт на 23 септември 1923 г. Въстаници от Селановци превземат с бой граничния пост край село Лесковец. На 24 септември сутринта щурмуват Оряхово.
През 1924 г. в селото е извършено убийство се цел грабеж на няколко души, чиито извършител е заловен по-късно във Варна.[4]
През 1922 година селото се премества на днешното си равно място. Първи се изселват родовете Геновци, Добреновци и наследниците на Кръстьо Цеков, Крум Николов и др. Жители на Селановци участват в партизанското движение в периода 1941-1944 г. и подпомагат Врачанския партизански отряд „Гаврил Генов“.
На изборите през 1949 година, след забраната на опозицията и в разгара на колективизацията, над 3000 души от селото гласуват с бели или други невалидни бюлетини. През лятото на следващата година над 200 души правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано трудово кооперативно земеделско стопанство. По същото време горянска група подпалва снопите по време на вършитба.[5] Изселването на махалите приключва през 1950 г.
През 50-те и 60-те години на XX век Селановци е сред най-големите села в България. Населението му е достигало до около 9000 души.
С Указ 344 на Президиума на Народното събрание от 19.02.1970 г. село Селановци е присъединено към град Оряхово, считано от 20 февруари 1970 г.[6]
С Указ 45 на Държавния съвет на НРБ от 16.01.1978 г. квартал Селановци е отделен от Оряхово в самостоятелно село и в самостоятелна община, считано от 20 януари 1978 г.[7]
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 3540 | 100,00 |
Българи | 2646 | 74,74 |
Турци | 9 | 0,25 |
Цигани | 97 | 0,74 |
Други | 7 | 0,19 |
Не се самоопределят | 5 | 0,14 |
Неотговорили | 776 | 21,92 |
Селановското килийно училище се е помещавало в землянка към черквата в старото местоположение на селото. През 1892 и 1899 г. са построени училищни сгради. Първият учител в селото е Никола Първанов Бачийски от Кнежа, който е бил на 24 години и учителствал тук 4 г. След него учителства Никола Джамджиев от Търново, който е стоял само през 1876 – 1877 г. и е заминал с руската войска. Третият учител е Бано Дочев от село Бреница, който е учил IV клас в Априловската гимназия и е стоял в Селановци учител от 1878 до 1885 г. Оставил е добри спомени в селото, пял е в църковния хор.[9] През 1872 г. в селановското училище Георги Йончев е обучавал 58 момчета в само 1 отделение.[10]
Провежда се ежегоден събор на селото около Петковден.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.