Ъ

Ъ, ъ или ер голям е буква от кирилицата, 27-а в българската азбука. В руския език е известна като „твърд знак“ (на руски: твёрдый знак), но не представлява отделен гласен звук. Преди реформата в сръбския език се нарича „дебело йер“ (на сръбски: дебело їер).

Ер пренасочва насам. За френската група вижте Ер (група).

Кирилска буква Ъ
Уникод (hex)
Главна: U+042A
Mалка: U+044A

При записване с международната фонетична азбука, звуковата стойност на буквата „ъ“ в българския език, когато е под ударение, се отбелязва със знака за междинна задна незакръглена гласна [ɤ̞] (път: [ˈpɤ̞t]).

Когато не е под ударение обаче, звукът се редуцира до ɐ (ка̀мък [ˈkamɐk]). В такива случаи, звукът на буквата „ъ“ е практически неразличим от звука на неударената гласна „а“ ^[1], което понякога създава трудности при писане.

Употреба

По съвременния български правопис „ъ“ много рядко се пише накрая на думи (пише се напр. когато звукът е под ударение в думи от турски, китайски и други езици).^[2] При определени окончания, които съдържат или завършват със звука ъ, като при членуваните с кратък член съществителни имена или определени глаголни форми при някои видове глаголи, правописните правила изискват да се пише „а“ вместо „ъ“, „я“ вместо „йъ“ и вместо „ъ“ след мека съгласна: мъжа̀ [мъжъ̀] (но мъжъ̀т), ца̀ря [ца̀рʼъ], ца̀рят [ца̀рʼът], пѐя [пѐйъ], пеят [пѐйът] благодаря̀ [благодарʼъ̀], благодаря̀т [благодарʼъ̀т].

Исторически развой

Старобългарската гласна ъ (голям ер) е била задна гласна, с предполагаем звук на свръхкратка гласна [u] (според някои автори [о]).^[3] Тя се употребява в българската писмена традиция векове след като е спряла да съществува като звук. Писането на краесловните ерове е премахнато едва с правописната реформа от 1945 година.

Кодове

Кодова таблица	Буква	Десетично	Шестнадесетично	Осмично	Двоично
Уникод	Главна	1066	042A	002052	00000100 00101010
	Малка	1098	044A	002112	00000100 01001010
ISO 8859-5	Главна	202	CA	312	11001010
	Малка	234	EA	352	11101010
KOI 8	Главна	255	FF	377	11111111
	Малка	223	DF	337	11011111
Windows 1251	Главна	218	DA	332	11011010
	Малка	250	FA	372	11111010

HTML кодовете са: Ъ или Ъ за главна буква и ъ или ъ за малка буква.

Вижте също

• Ь

Бележки

1. Стр. 8 от Пашов, Петър. Българска граматика. Хермес, 2005, [1999], 456 с. ISBN 9544596534.: И все пак трябва да се признае, че неударено а и неударено ъ, неударено о и неударено у звучат толкова близко, че практически не се различават.
2. стр. 12, §1.7 от БАН. Правопис и пунктуация на българския език: Основни правила. София, Просвета, 2011, 176 с. ISBN 9789540126043.
3. стр. 49 от Харалампиев, Иван. Историческа граматика на българския език. Велико Търново, Фабер, 2001. ISBN 954775064X. с. 244.