From Wikipedia, the free encyclopedia
„Свети Илия“ е православна църква на Софийската епархия на Българската православна църква, разположена в квартал Княжево.[1]
| „Свети Илия“ | |
 Църквата с войнишкия паметник пред нея | |
 Местоположение в София | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | София |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Софийска |
| Изграждане | 1888 – 1893 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Илия“ в Общомедия | |
Зад днешната църква се намира Бали ефенди тюрбе, което според преданието е построено от султан Селим II.[2]
Източник за историята на храма са ръкописните бележки от 20-те години на свещеноиконом Стефан Попминев, ръкоположен за енорийски свещеник на Княжево през 1914 година. След създаването на Княжество България в 1878 година жителите на село Бали ефенди (името на Княжево до 1881 година) продължават да се черкуват в съседните села Горна Баня и Бояна. В 1886 – 1887 година софиянците Стефан Зографски, член на Касационния съд, Димитър Шишков и Иван Грозев, които имат имоти в Княжево, се събират заедно с някои някои от първенците на Княжево: М. Попов, Геле Митрев, Спас Митрев, Андро Тодоров, Иван п. Тодоров, В. Станоев и други и решават за подемат инициатива за построяване на църква. Решено е църквата да е на мястото на старата джамия до тюрбето, която е разрушена към 1886 година.[1]
Основният камък на църквата е положен на 4 юли 1888 година. Събирането на средства и съответно и стротелството вървят бавно. Отец Стефан Попминев споменава имената на майсторите Веле Димов, Д. Петров и Алекси Мирчев.[1] Готовият храм е осветен на Илинден, 20 юли 1893 година от митрополит Партений Софийски в присъстваето на министър-председателя Стефан Стамболов, Константин Стоилов и кмета на София Димитър Петков. Изписването на храма става доста по-късно и е дело на художниците Кирил Кънчев и Жечко Мандов.[1]
Първи временен свещеник в храма е отец Георги Кузманов, а след него до 1897 година свещеник Иван С. Иванов. От 1898 година енорийски свещеник на Боянската енория е Мина Лазаров. През 1914 година синът му дякон Стефан Попминев е ръкоположен за енорийски свещеник на Княжево, а баща му остава свещеник в Бояна.[1]
През 2023 година тържествено е отбелязана 130-тата годишнина от освещаването на храма[3].
Архитектурата на църквата е самобитна. Има голям централен островърх купол, който е добре пропорциониран, а около него има многобройни малки островърхи куполчета с декоративна функция.[1]
Иконостасът в храма е дело на дебърския майстор Алекси Мирчев. Синът му Нестор Алексиев изработва владишкия трон и това е първото самостоятелно дело на големия майстор.[4] Дело на друг дебърски майстор Саве Попбожинов са убрусът, царските двери и малките олтарни икони – деянията, на горния ред на иконостаса.[5]
В храма има изграден параклис на свети пророк Елисей[6].
В двора на църквата се намира гробът на Маркианополския епископ Константин[7].
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
