Радиоелектроника
From Wikipedia, the free encyclopedia
Радиоелектрониката е област от науката и техниката, чиято основна цел е да изучава и използва електрическите заряди във вакуум, газова среда или проводник, свързани преди всичко с информационни процеси. [1] Изучаването и създаването на радиотехнически средства за излъчване, разпространение на електромагнитните вълни и приемането им на далечно разстояние от източника, са постижения получили бързо развитие именно чрез откритията на електрониката, чието начало е създаването на радиолампите през 1904 г. Двете приложни науки радиотехника и електроника, като се допълват взаимно чрез научни експерименти, открития и разработка на технически средства, създават условия за манипулиране, обработка и пренос на информация. Чрез техническите средства на радиоелектрониката, информацията от всякакъв характер може да бъде превърната от електронни вериги в електрически сигнали и да бъде излъчена от предавател, а след преноса ѝ на разстояние, приетите в приемник електрически сигнали да се обработят и преобразуват отново в информационни масиви, или управляващи въздействия. Чрез техническите средства на радиоелектрониката е възможно реализирането на информационните технологии за обмен на съобщения и осъществяване на телекомуникация на значителни разстояния.