Радиотехника
From Wikipedia, the free encyclopedia
Радиотехниката е област от електротехниката, която изучава радиовълните, методите за предаване на сигнали и информация чрез тях и практическото приложение чрез използване на апаратни средства, разработени от тази приложна наука. Терминът е съставен от латинската дума Radio (изпускам лъчи) и гръцката дума, Techniké, която в многообразието си от значения означава и съвкупност от машини, механизми, уредби, както и процес на производство. В английския език популярния еквивалент е Radio technology, в руския – Радиотехника, в немски език – Funktechnik.
Обикновено радиовълните се излъчват и разпространяват свободно и за преносна среда (радиотрасе) се използва атмосферата, космическото пространство, почвата или водата, които служат за връзка между предавателя и приемника на тези високочестотни електромагнитни колебания. За радиотрасе по проводна връзка се използват специално създадени съоръжения – фидерни линии: коаксиална линия, вълновод, лентова линия, оптичен вълновод и др.
Научните открития и технологичните разработки във физиката, електротехниката, радиотехниката, електрониката и телекомуникациите са тясно свързани. Техният бурен напредък през 20 век го направи век на информационните и комуникационните технологии.