Презвитер Йеремия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Поп Йеремия или Презвитер Йеремия (на старобългарски Еремиѩ) е български автор на апокрифни произведения, живял по всяка вероятност през втората половина на Х век[1]. Заради произведението му Повест за кръстното дърво, Е. Георгиев нарежда поп Йеремия заедно с такива велики старобългарски творци като Кирил и Методий, Йоан Екзарк и др, Според Георгиев това съчинение е първият славянски роман и един от първите романи в Европа въобще[2].
Презвитер Йеремия е автор на апокрифни съчинения и е представител на антиканоничната линия в развитието на средновековната българска литература. Остри нападки срещу Йеремия се съдържат в различните редакции на Списъка на забранените книги[1]. Според тях, той е „окаян“, „лъже“, „бае“, пише за "съблазън на неразумните“. Монахът Атанасий Йерусалимски (XIII в.) в специално послание съветва неговия съотечественик и последовател Панко да не чете словото на Еремия за „честното дърво“ и нарича творенията му „лъжливи басни“[3]. Цариградският патриарх Сисиний II, предупреждава да не го смесват с „лъжливия Сисиний“, за когото пише българският поп Йеремия[1].
В различните редакции на Списъка на забранените книги, презвитер Йеремия е представян като син и ученик на поп Богомил[1]. Подобни сведения дават основание на някои изследователи от края на XIX в. да го отъждествяват с поп Богомил. Впоследствие обаче руският учен М. И. Соколов доказва че става въпрос за две различни лица[4]. Е. Георгиев дори го разглежда като противник на Богомилството, защото Йеремия уважава кръста като християнски символ и приема Господ като създател на земните творения[2].