Български братя From Wikipedia, the free encyclopedia
Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Κύριλλος καὶ Μεθόδιος, на старобългарски: Кѷриллъ и Меѳодїи) са двама братя богослови, родени в Солун, Византийска империя през IX век, които развиват своята мисионерска дейност като проповедници на християнството.
| Св. св. Кирил и Методий | |
 „Свети Български Просветители Методий и Кирил“, икона на Аврам Дичов, 1892 г. | |
| християнски светци | |
|---|---|
| Почитани в | Православна църква, Римокатолическа църква, Англиканска църква, Лутеранска църква |
| Празник | 11 и 24 май – в Източноправославните църкви, 11 февруари – в Католическата църква, 5 юли – в Католическата църква в Чехия |
| Покровителство | Европа, България, Северна Македония, Словакия, Чехия |
| Св. св. Кирил и Методий в Общомедия | |
За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени славянските апостоли. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която първоначално служи за писменост на старобългарски език, а кирилицата (по името на Св. Кирил) е създадена след смъртта им в Преславската книжовна школа на базата на графичността на гръцката писменост.
Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност като староцърковнославянски език)[1] и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славянски народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
Братята са родени в Солун, като деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв[2] (на гръцки: Λέων, Леон), подстратег (помощник-управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Според някои автори, родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са ромеи, а разговорен славянски език братята, които са полиглоти, научават на пазара в Солун.[3][4][5][6][7][8][9][10] Съществува хипотеза за славянски произход на майката на двамата братя.[11][12][13] Методий, най-възрастният брат в семейството със седем сина, е роден през 815 година. Константин, който е най-малкият син, е роден през 827 година; приема името Кирил и монашество към края на живота си в Рим.[14]
Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо логотета Теоктист (Theoktistos, Θεόκτιστος; † 20 ноември 855), влиятелна личност в Империята (logothetes tou dromou, главен министър и регент на Михаил III). Теоктист съвместно с другия регент, Варда, разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа.
През 843 година Кирил заминава по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област недалеч от Солун.
Виж Константин-Кирил Философ и Методий.
| „ | На Кирила философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новият втори апостол, през царуването на Михаила и православната царица Теодора, неговата майка, които укрепиха божествената църква със свети икони и утвърдиха православието, вечна му памет. На неговия брат Методия, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се потруди за славянската книга, вечна му памет.[15] | “ |
Синодик на цар Борил | ||
В края на 855 г. и началото на 856 г. Кирил бил изпратен от управниците на Византийската империя със специална мисия при сарацините в Багдадския халифат. Тази мисия е имала за цел да защити християнството от нападките на мюсюлманите. С тази мисия той поставя началото на своята бележита дейност сред по-близки и далечни народи.
860 г. – Втора мисия при хазарите. В тази мисия взема участие и Методий. От описанието на дейността на солунските братя става ясно, че задачата им е била много по-широка и обхваща не само земята на хазарите, но и други области на днешните Украйна и Южна Русия. Кирил и Методий правят център на дейността си в тези земи град Херсон, разположен на югозападния бряг на Крим.
Пребиваването им в Херсон е свързано и с издирването на мощите на свети Климент, измъчван и погребан там. Тези мощи по-късно изиграват голяма роля за създаването на авторитет на братята в Западния свят. Откритите мощи са на един от най-ранните дейци на християнската църква – св. ап. Климент Римски, първосвещеник на християните в още езически Рим. Св. ап. Климент е епископ и на Сердика[16], след което става един от първите римски папи.
863 – 867 г. – Мисия на Кирил и Методий във Великоморавия при княз Ростислав. Моравската мисия е по покана на моравския княз Ростислав, който решава да освободи земята си от чуждата немско-латинска църковна и просветна пропаганда, проправяща път към владичество на германските феодали. Ростислав иска да славянизира църквата, като съдаде славянско духовенство и славянско богослужение върху основата на единна славянска писменост. Византийските управници удовлетворяват молбата на Ростислав и изпращат в Моравия вече изтъкнатите като мисионери и работили сред славянството братя Кирил и Методий. Във Великоморавия Кирил и Методий водят непрекъсната борба срещу триезичната догма (богослужение единствено на гръцки, латински и еврейски) и започват да изграждат славянска християнска църква и училище, да разпространяват славянската писменост[17]. Натъкнали се на трудности в своята дейност, те отиват в Рим.
869 г. – На 14 февруари в Рим Кирил умира. Погребан е в базилката Сан Клементе.
873 г. – Ръкополагане на Методий от папа Йоан VIII за архиепископ на Велика Моравия. Борби на Методий срещу интригите на немското и римското духовенство.
885 г. – На 6 април във Велеград, Велика Моравия, умира Методий, и най-вероятно е погребан в епископската църква.
886 г. – Изгонване на учениците на Кирил и Методий – Горазд, Климент, Сава, Наум и Ангеларий, от Великоморавия. Радушен прием за Климент, Наум и Ангеларий в България от княз Борис.
след 886 г. – Дейност на Климент в югозападните български земи (област Кутмичевица, дн. Северна Македония, Гърция и Албания). По заръка на княз Борис е изпратен в Кутмичевица, за да развива книжовна дейност. Под ръководството на княз Борис в българската държава се оформят два големи книжовни центъра – единият е в Плиска (североизточните предели на България), другият е в Северна Македония, Гърция и Албания (обл. Кутмичевица, югозападните български земи). Строят се църкви, манастири, превежда се книжнина на славянски език и в двете книжовни средища.
край на IX век – Създаване на кирилицата на основата на гръцката унциална (заглавна) писменост. Това се свързва с името на Климент Охридски. Преминаването от глаголица на кирилица е бил труден процес на работа. Княз Борис е подкрепял Климент в книжовната му дейност по създаване на „кирилицата“. Така новата азбука е била много по-лесна за писане и включвала всички особености на българския език при писмено изразяване. Българският народ вече заема достойно място в световната история със своя писменост и книжнина и е неизменна част от християнството.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
