Хазари

Хазарите са полуномадска тюркска народност, която създава Хазарския хаганат, най-мощната държава в Източна Европа през VII-X век.^[1]

Карта на Хазарски хаганат през VII-IX век

Разположен на основни търговски пътища, свързващи Северна Европа с Близкия изток, и контролиращ западните разклонения на Пътя на коприната чак до втората половина на IX в., хаганатът играе важна стопанска и политическа роля в живота на региона.^[2][3] В продължение на три столетия хазарите доминират в обширните области от степите на Волга и Дон до източен Крим и северен Кавказ. ^[4] През 872 г., делеймитите завземат важни градове по пътя на Пътя на коприната, блокират пътя към Китай и в рамките на няколко десетилетия съсипват икономиката на хазарите.

От VIII век хазарските владетели и значителна част от аристокрацията налагат юдаизма като официална религия (предполага се, че това става към 730 г. при Булан), но многоетническото население на страната изглежда изповядва различни религии – тенгризъм, маздакизъм, юдаизъм, християнство, ислям.^[5] Следва да се отбележи, че породилата се по-късно от руините на хаганата Волжка България също е поликултурна и поли-религиозна. Постепенно емигрантските вълни на евреи претопяват местното население.

От IX в. се усложняват отношенията на хазарите с Киевска Рус. В началото хазарите ползват руския флот, за няколко акции в Азербейджан срещу делеймитите. Пред 944 хазарите достигат върха на своята мощ поляните им плащат васален данък; също и русите на княз Игор дават данък в кожи; Той дори смалява армията си, защото няма достатъчно кожи да плаща и на хазарите, и на бойците си. Впоследствие страната се еманципира от Хазария през 945 – 952 г. Княгиня Олга обвъзва Киевска Рус с Византия и християнството. Тя и наследниците ѝ започват активни военни действия срещу Хазария от 952 г. нататък. През последните два века икономиката на Хазария преживява упадък. Каганатът претърпява сериозни икономически щети от гражданската война между печенеги и маджари в Хазария (810-820)^[6], както и от блокирането на пътя на коприната през 872 г., и от похода на княз Светослав (962 – 969 г.). В началото на XI в. Хазария се разпада.

Вижте също

Хазарски каганат

Волжка България

Бележки

1. Sneath 2007, с. 25.
2. Noonan 1999, с. 493.
3. Golden 2011, с. 65.
4. Noonan 1999, с. 498.
5. Golden 2007, с. 28.
6. Плетнева, Светлана. Хазары, Москва 1976, с. 64, 65, 79

Цитирани източници

• Golden, Peter B. Khazar Studies: Achievements and Perspectives. Т. 17. BRILL, 2007. ISBN 978-90-04-16042-2. p. 7 – 57. Посетен на 13 февруари 2013. (на английски)
• Golden, Peter Benjamin. Central Asia in World History. Oxford University Press, 2011. ISBN 978-0-19-979317-4. Посетен на 16 октомври 2013. (на английски)
• Noonan, Thomas S. European Russia c500-c1050 // The New Cambridge Medieval History: Volume 3, C.900-c.1024. Т. 3. Cambridge University Press, 1999. ISBN 978-0-521-36447-8. p. 485 – 534. Посетен на 4 август 2013. (на английски)
• Singerman, Robert. Contemporary Racist and Judeophobic Ideology Discovers the Khazars, or, Who Really Are the Jews? // Rosaline and Myer Feinstein Lecture Series, 2004. Архивиран от оригинала на 2014-03-05. Посетен на 1 март 2014. (на английски)
• Sneath, David. The Headless State: Aristocratic Orders, Kinship Society, and Misrepresentations of Nomadic Inner Asia. Columbia University Press, 2007. ISBN 978-0-231-51167-4. Посетен на 9 март 2014. (на английски)
• Wexler, Paul. Two-Tiered Relexification in Yiddish:Jews, Sorbs, Khazars and the Kiev-Polessian Dialect. Т. 136. Walter de Gruyter, 2002. ISBN 978-3-11-017258-4. Посетен на 10 февруари 2013. (на английски)