Правителството на Георги Атанасов е седемдесет и осмо правителство на Народна република България, назначено с Укази № 2046 и № 2048 от 19 юни 1986 г.[1] Състои се от полтически дейци на БКП и БЗНС (казионен).Управлява страната до 8 февруари 1990 г., след което е наследено от първото правителство на Андрей Луканов.[2]
| Правителство на Георги Атанасов | ||||
 78-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Тодор Живков | |||
| Председател | Георги Атанасов | |||
| Избори | Парламентарни избори в България (1986) | |||
| Сформиране | 19 юни 1986 г. | |||
| Разпускане | 8 февруари 1990 г. | |||
| Продължителност | 3 години, 7 месеца и 20 дни | |||
| Първоначален състав | ||||
| Коалиция | ОФ (Българската комунистическа партия,Български земеделски народен съюз) | |||
| Министри | 20 | |||
| ~ мъже | 19 | |||
| ~ жени | 1 | |||
| Представителство | ||||
| Народно събрание | 400 / 400
| |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | 9 Народно събрание | |||
| ||||
Правителството на Георги Атанасов поема управлението на страната в условия на засилваща се икономическа криза и международна изолация. Валутните приходи в държавния бюджет от двете най-печеливши дейности на социалистическата икономика през 70-те години – нефтопреработването и военната промишленост, рязко намаляват. Вносът на евтин суров петрол от СССР е ограничен, а опитите на кабинета да осигури приток на валута чрез продажба на електроенергия за съседни страни довеждат до енергийна криза, режим на тока (1984 – 1985 г.) и огромни загуби на икономиката. Подобно е положението и в оръжейната индустрия. България губи голяма част от пазарите си както поради силната конкуренция на САЩ и държавите от НАТО, така и поради международното ембарго, наложено на нейни икономически партньори. Дълговете на Ирак, Иран, Алжир, Мароко, Либия, Сирия, Монголия, Камбоджа, Лаос, Куба и Виетнам към България за периода 1985 – 1990 г. надхвърлят 3 милиарда долара, но са създадени за сметка на това множество обекти в тези страни, строени с финансовото кредитно и техническото съдействие на НРБ, което увеличава вноса на стратегически суровини от споменатите страни.[2]
Тежкото икономическо положение, поддържането на огромен държавен бюрократичен апарат и на голяма армия принуждават кабинета да взема все повече заеми от международните финансови институции. Независимо от това министрите, отговарящи за икономиката и финансите – вицепремиерът и председател на Стопанския съвет при Министерския съвет Огнян Дойнов (1986 – 1987), министърът на икономиката и планирането Стоян Овчаров (1987 – 1989) и финансовият министър Белчо Белчев (1986– 1987; 1989) успяват да се справят изключително добре с икономическото развитие и да овладеят ситуацията по новите технологични направления. В края на 1989 г. външният дълг на страната надхвърля 10 милиарда долара. През този период, за да се запушат дупките в бюджета, е използван и пенсионният фонд (два милиарда лева са изтеглени през 1986 г.). Кризата обхваща селското стопанство. Обезлюдяването на българското село в резултат на индустриализацията и „голямата екскурзия“ на българските турци след смяната на имената им довежда до рязко намаляване на животинската продукция и до продоволствена криза в градовете. Независимо от някои становища изразени главно в Енциклопедия „Правителствата на България“, че опитите на управляващите да решат проблемите на селското стопанство чрез ограничена форма на частно селско стопанство и повсеместни бригади не довеждат до реален успех,[2] то видно от документи, съхраняващи се в ЦДА управляващите успяват да решат много от наболелите проблеми на селското стопанство в периода 1987 – 1988 г. като приемат редица важни решения: през ноември 1987 г., по време на 24 сесия на Генералната конференция на Организацията по прехрана и земеделие при ООН – ФАО – в Рим, е подписано споразумение между правителството на НРБ и ФАО, според което България започва да получава финансова помощ от ФАО за субсидиране на селското стопанство и горите; по решение на висшите ръководства на управляващите партии – Политбюро на ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС – от 22 април 1988 г. и с наредба на министъра на земеделието и горите Алекси Иванов от май 1988 г. се разширява системата на самозадоволяването, вследствие на което се развива личната самоинициатива и се превъзмогва тенденцията по намаляване на броя на животните. През септември 1988 г. се обнародва Докладната записка на Генералния секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет Тодор Живков за преустройството на селското стопанство съгласно принципите на „юлската концепция“ и към нея – докладна записка на министъра на земеделието и горите Алекси Иванов и становища на Първите секретари на Областните комитети на БКП, които са изцяло подкрепена от председателя на МС Георги Атанасов и в които е наложена акордната система на работа, като АПК се преустройват от производствени организации в организации, внедряващи нови технологии и подпомагащи новите производствени организации – Кооперативните земеделски стопанства и гражданите акорданти, наемащи земя от държавата за обработване. Резултатите от показателите на селското стопанство отбелязват напредък в производството – средният годишен добив на пшеницата съгласно статистически данни за 1988 г. е 450 хил. т за разлика от 1985 г., когато е само 350 хил. т. Български заводи започват да произвеждат по съветски, италиански, западногермански и японски лицензии нова селскостопанска техника, като само самоходните косачки (по лицензия на италианската фирма БЧС) през 1987 г. са 1200, през 1988 г. са 4500, който размер се запазва и през 1989 г.
Въпреки обезпокоителните тенденции в икономиката на България и започналата „перестройка“ в СССР и другите социалистически държави‚ БКП запазва в управлението и през втората половина на 80-те години характерните черти на тоталитарната власт – общодържавна собственост‚ монополно място на комунистическата партия и огромна власт на лидера, сливане на държавния и партийния апарат, липса на ефективен граждански контрол и огромен репресивен апарат. И през втората половина на 80-те години СССР остава най-големият външнотърговски партньор на страната (над 50% от външнотърговския обмен на България). В политическата сфера обаче се появява явно охлаждане в отношенията между двете държави, дължащо се както на икономическата криза в т.нар. социалистически блок, така и на отказа на Тодор Живков и неговото обкръжение да следват плътно съветската „перестройка“. Тази хладина се засилва и от провеждането на т.нар. възродителен процес, което поставя България в международна изолация и създава сериозни проблеми на СССР като неин съюзник и покровител. Подобни са отношенията и с другите социалистически държави, повечето от които (Чехословакия, Полша, Унгария) предприемат бързи стъпки за скъсване с тоталитарното си минало.[2]
Десетоноемврийски преврат
Тежката икономическа криза, международната изолация на България и недоволството от тоталитарната власт (от 1988 г. в страната се появяват неформални организации, борещи се за радикални промени в системата) довеждат до свалянето на Живков от власт. На 10 ноември 1989 г. Петър Младенов и Андрей Луканов, подкрепяни от министър-председателя Георги Атанасов, Добри Джуров, Георги Иорданов и Пенчо Кубадински, „получават“ оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Няколко дни по-късно Тодор Живков е освободен и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България. За генерален секретар на партията е избран Петър Младенов.[2]
Петър Младенов и неговото обкръжение смятат, че процесът на демократизация на българското общество трябва да се извърши под контрола на партията и промените имат само за цел да подобрят, а не да унищожат съществуващата система. Но през следващите месеци в политическия живот на страната се включват редица нови политически фактори, които заявяват своите претенции да бъдат двигател на промените. На 7 декември 1989 г. е образуван Съюзът на демократичните сили (председател на Координационния съвет е Желю Желев) и се обновяват ръководствата на БЗНС, ДКМС, БПС и др. От края на ноември започват и първите организирани прояви на новите опозиционни групировки. За да тушира социалното напрежение, Народното събрание отменя чл. 1 на конституцията‚ приема закони за амнистията, изменение на Наказателния кодекс, за академичната автономия на ВУЗ, за събранията, митингите и манифестациите и др. Управляващите се съгласяват с идеята за политически диалог с опозицията на Национална кръгла маса. На 3 февруари 1990 г. е приета оставката на Георги Атанасов и неговия кабинет.[2]
Кабинетът, оглавен от Георги Атанасов, е образуван от политически дейци на БКП и БЗНС.
Кабинет
Сформира се от следните 20 вицепремиери и министри и един председател:[2]
- 1: – посланик в СССР.
Промени в кабинета
от 26 декември 1986
- Министерството на земеделието и горите се закрива и на негово място се създава Съвет за селско и горско стопанство.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| зам.-председател на Министерския съвет, председател на Съвета по селско и горско стопанство |
Алекси Иванов | БЗНС | |
от 19 август 1987
- Освобождават се първите зам.-председатели и зам.-председателите на Министерския съвет.
Преобразуват се с Указ № 2656 от 19 август 1987 г. следните ведомства:
Закриват се надминистерските съвети при Министерския съвет:
- Стопански съвет;
- Социален съвет;
- Съвет за селско и горско стопанство;
- Съвет за духовно развитие.
Закриват се с Указ № 2656 от 19 август 1987 г. следните ведомства:
- Министерството на народната просвета;
- Министерството на финансите;
- Министерството на търговията;
- Държавният комитет за изследвания и технологии;
- Комитетът по труда и социалното дело;
- Комитетът по цените;
- Комитетът за наука, култура и образование.
Създават се с Указ № 2656 от 19 август 1987 г. следните ведомства:
- Министерство на земеделието и горите;
- Министерство на външноикономическите връзки;
- Министерство на икономиката и планирането;
- Министерство на културата, науката и просветата.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| икономика и планиране | Стоян Овчаров | БКП | |
| външноикономически връзки | Андрей Луканов | БКП | |
| земеделие и гори | Алекси Иванов | БЗНС | |
| култура, наука и просвета | Георги Йорданов | БКП | |
| народно здраве и социални грижи | Радой Попиванов | БЗНС | |
от 3 май 1988
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| първи зам.-министър на външноикономически връзки | Христо Христов1 | БКП | |
- 1: – с ранг на министър.
от 22 септември 1988
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| транспорт | Георги Танев | БКП | |
от 19 декември 1988
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| вътрешни работи | Георги Танев | БКП | |
| народно здраве и социални грижи | Минчо Пейчев | БЗНС | |
| транспорт | Трифон Пашов | БКП | |
| земеделие и гори | Георги Менов | БЗНС | |
от 4 юли 1989
Решение[3] от 4 юли 1989 г. на Политбюро на ЦК на БКП да препоръча следните структурни и персонални промени в Министерския съвет:
- 1. Да бъдат назначени за зам.-председатели на Министерския съвет Георги Йорданов и Петко Данчев;
- 2. Министерството на културата, науката и просветата да се преустрои в Национален съвет за образование, наука и култура.
- 3. Да се създадат (с Указ № 1321 от 4 юли 1989 г.):
- – Министерство на народната просвета;
- – Комитет за наука и висше образование.
- 4. В състава на Националния съвет за образование, наука и култура да се включат:
- – Министерство на народната просвета;
- – Комитетът за наука и висше образование;
- – Комитетът за култура.
- 5. Да бъдат назначени:
- – проф. д-р Александър Фол – за председател на Националния съвет за образование, наука и култура, министър, член на правителството;
- – член-кореспондент Асен Хаджиолов – за министър на народната просвета и първи зам.-председател на Националния съвет за образование, наука и култура;
- – член-кореспондент Александър Янков – за председател на Комитета за наука и висше образование и зам.-председател на Националния съвет за образование, наука и култура;
- – Николай Христозов – за председател на Комитета за култура и зам.-председател на Националния съвет за образование, наука и култура.
- 6. Да бъдат освободени:
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| зам.-председател на Министерския съвет | Георги Йорданов | БКП | |
| зам.-председател на Министерския съвет | Петко Данчев | БКП | |
| председател на Националния съвет за образование, наука и култура |
Александър Фол | БКП | |
от 28 юли 1989
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на Комитета за наука и висше образование | Александър Янков | безпартиен | |
от 17 ноември 1989
Закрити са следните ведомства:
- Министерството на търговията.
- Национален съвет за образование, наука и култура
Създадени са с Указ № 2556 от 20 ноември 1989 г. следните ведомства:
- Министерство на финансите;
- Министерство на индустрията и технологиите;
- Министерството на вътрешната търговия;
- Министерство на строителството, архитектурата и благоустройството;
- Държавен комитет за опазване на околната среда с ранг на министерство.
Освободени са следните министри:
- Петко Данчев – от поста зам.-председател на Министерския съвет;
- Христо Христов – от поста министър на търговията;
- Георги Йорданов – от поста министър на културата, науката и просветата.
- Александър Фол – от поста председател на Националния съвет за образование наука и култура
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| зам.-председател на Министерския съвет, министър |
Георги Пирински | БКП | |
| зам.-председател на Министерския съвет, икономика и планиране |
Кирил Зарев | БКП | |
| зам.-председател на Министерския съвет, индустрия и технологии |
Минчо Йовчев | БКП | |
| зам.-председател на Министерския съвет | Стоян Михайлов | БКП | |
| народна просвета | Асен Хаджиолов | БКП | |
| външни работи | Бойко Димитров | БКП | |
| вътрешна търговия | Иван Шпатов | БКП | |
| първи зам.-министър на икономиката и планирането | Петър Балевски | БКП | |
| председател на Държавния комитет за опазване на околната среда |
Николай Дюлгеров | БКП | |
| външноикономически връзки | Христо Христов | БКП | |
| строителство, архитектура и благоустройство | Петър Петров | БКП | |
от 24 ноември 1989
- Трифон Пашов е освободен от поста министър на транспорта.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| финанси | Белчо Белчев | БКП | |
от 18 декември 1989
- Григор Стоичков е освободен от поста зам.-председател на Министерския съвет.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| зам.-председател на Министерския съвет | Надя Аспарухова | БКП | |
от 2 януари 1990
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| вътрешни работи | Атанас Семерджиев | БКП | |
- Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
