Илчо Димитров
български историк и политик From Wikipedia, the free encyclopedia
Илчо Иванов Димитров е български учен-историк, академик, ректор на Софийския университет в периода 1979 – 1981 г. Изявен функционер от номенклатурата на БКП и БСП.[1]
| Илчо Димитров | |
| български историк и политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Партия | БКП |
| Депутат | |
| IX НС | |
| Министър на народната просвета, министър в Министерство на културата, науката и просветата | |
| Правителство на Георги Атанасов (1986 – 1987 и 1988 – 1989) | |
| Министър на образованието, науката и технологиите | |
| Правителство на Жан Виденов (1995 – 1997) | |
Роден е на 3 юни 1931 г. в София. Родителите му са учители. Завършва гимназия в Дупница (1949) и специалност история в Софийския държавен университет (1953). Работи като инструктор в Благоевския районен комитет на ДКМС. От 1954 г. е член на БКП. Работи като редактор в сп. „Младеж“ и издателство „Народна младеж“.
От 1959 г. е асистент в Софийския университет. През 1963 г. защитава дисертация за титлата кандидат на историческите науки (днес – доктор) на тема „Борбата на Либералната партия срещу режима на пълномощията (1881 – 1884 г.)“. Доцент от 1972 г. Хабилитационният му труд е „Князът, конституцията и народът“, посветен на управлението на княз Александър I Батенберг. През 1976 г. защитава докторска дисертация (днес за титлата доктор на историческите науки) на тема „Българо-италиански политически отношения 1922 – 1943 г.“. Професор от 1976 г. Бил е първи секретар на партийния комитет на Софийския университет, член на Бюрото на Ленинския районен комитет и Градския комитет на БКП в София.[2]
Специализира в Англия, Франция и Италия.
Академик на БАН. През 1972 – 1978 г. е заместник-директор и научен секретар на Единния център по история към БАН (1972 – 1978), заместник-председател на БАН (1984 – 1988). През 1979 – 1981 г. е ректор на Софийския университет. Директор на центъра по българистика. Оглавява специална комисия за Възродителния процес при ЦК на БКП.[3]
Работи като завеждащ отдел „Идеология и агитация“ към ЦК на БКП. Член на ЦК на БКП (5 април 1986 – 2 февруари 1990). Народен представител в 9-о (35-о) Народно събрание (17 юни 1986 г. – 3 април 1990).
Министър на народната просвета от 24 март 1986 до края на 1987 г. като в това време заема и длъжността зам.председател на Съвета за духовно развитие при МС, и министър в Министерство на културата, науката и просветата (което от 1987 до 1989 г. е начело с министър Георги Йорданов (БКП)) от 1 януари 1988 до 4 юли 1989 г. в правителството на Георги Атанасов. Министър на образованието, науката и технологиите в правителството на Жан Виденов (1995 – 1997).[4]
Илчо Димитров остава в българската историография със съществените си приноси в областта на новата българска история.
Баща на историка проф. Иван Илчев.
Сред първите му изследвания са „Към революционните борби на дупнишките работници. Дупнишка комуна (1919 – 1923)“ [5] и „Работническият младежки съюз (РМС) и първите му борби против фашизма“[6].
Пръв развива тезата, че правителството на Константин Муравиев (2 – 9 септември 1944 г.) не е „монархофашистко“, а просто дясно.
На Илчо Димитров е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София (Карта).
- Студии и монографии
- Никола Чуковски. (Биографичен очерк). С., Изд. БКП, 1955. 40 с.
- Петко войвода. (Ист. попул. очерк). С., Нар. младеж, 1956. 62 с.
- Режимът на пълномощията и борбата против него (1881 – 1883 г.). – Год. на СУ, Идеолог, кат., 58, 1965, 299 – 387.
- Държавният преврат на 27 април 1881 г. и борбата на Либералната партия против него. – Год. на СУ, Филос.-ист. фак., 56, 1963, № 2, 189 – 289.
- Изграждането на единен младежки съюз в България (1944 – 1947 г.). С., Нар. младеж, 1964. 220 с. (Съавт. Николай Генчев)
- Коста Петров. (Биографичен очерк.) С., Партиздат, 1966. 94 с.
- Външната политика на правителството на Иван Багрянов (1 юни – 1 септември 1944 г.). – Год. на СУ, Филос.-ист. фак., 61, 1968, № 3, 183 – 273.
- Буржоазната опозиция в България. 1939 – 1944. (Истор. очерк). С., Наука и изкуство, 1969. 251 с.
- Буржоазната опозиция 1939 – 1944. 2. изд. С., Хр. Ботев, 1997. 544 с.
- Години на прелом. Три очерка из най-новата българска история (1944 -1947 г.). С., Нар. младеж, 1969. 159 с.
- Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. С., ОФ, 1972. 220 с.
- Българската демократична общественост, фашизмът и войната. 1934 – 1939. Към историята на политическите партии и политическите борби в България в навечерието на Втората световна война. – Г о д. СУ. Филос. – ист. фак., 64, 1972, № 3, ч. 2, 1 – 357.
- Българо-италиански политически отношения 1922 – 1943. (Изследване). С., Наука и изкуство, 1976. 472 с.
- Българо-италиански политически отношения 1922 – 1943. 2. изд. С., Тилия, 1996. 384 с.
- Българската демократична общественост, фашизмът и войната 1934 -1939. (Изследване). С., ОФ, 1976. 335 с.
- България на Балканите и в Европа. С., Нар. просв., 1980. 168 с.
- Англия и България (1938 – 1941). Навечерието и началото на Втората световна война: (Изследване). С., ОФ, 1983, 278 с.
- България на Балканите и в Европа (Очерци). 2. доп. изд. С., Народна просвета, 1983, 323 с.
- За да ни има. Статии за националната политика. С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1992. 192 с.
- Миналото, което беше близо, а става все по-далечно. Срещи и разговори. С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1992. 119 с.
- Историкът като съвременник. С., Хр. Ботев, 1993. 237 с.
- Иван Багрянов – царедворец, политик, държавник. (Ист. очерк). С., Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 1995. 90 с.
- Епоха 1885: Исторически очерк за Съединението на Северна и Южна България. 3. изд. С., Тилия, 1995. 318 с.
- „...История има и става народ!". Статии. С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1995. 275 с.
- Ритъмът на времето. С., Хр. Ботев, 1995. 435 с.
- Англия и България 1938 – 1941. 2. изд. С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1996.
- Един добре камуфлиран държавен преврат. Хроника на току-що отминали събития. С., Образование и наука, 1997. 48 с.
- Между Мюнхен и Потсдам. Българската политика през Втората световна война. Ист. очерци. С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1998. 248 с.
- Отгласи от тътена. Политически и исторически теми. Русе, „Дунав прес“ АД, 1998. 383 с.
- Превратът и една година по-късно. С., 1998, 83 с.
- Колективни трудове
- История на България: В 14 тома. (Глав. ред. Димитър Косев и др.) С., БАН, 1979. (Др. ред.: Христо Христов, Николай Тодоров, Васил Василев, Димитър Ангелов, Воин Божинов, Христо Гандев, Ил. Цимитров, Мито Исусоп, Любомир Панайотов, Веселин Хаджиниколов, Крумка Шарова.)
- История на Отечествената война на България 1944 – 1945 в 4 тома. (Глав. ред. комисия Атанас Семерджиев и др.) С., Инст. воен. ист., 1981 – 1984. (Др. ред.: Мирчо Асенов, Трифон Балкански, Кирил Василев, Илчо Димитров, Иван Добрев, Христо Добрев, Давид Елазар, Мито Исусов, Нинко Косашки, Димитър Косев, Кирил Косев, Ионо Митев, Яко Молхов, Никола Недялков, Борис Тодоров, Славчо Трънски, Веселин Хаджиниколов, Христо Христов.)
- Кратка история на България. (Отг. ред. Ил. Дчмитроп). С., Наука и изкуство, 1981. 495 с. (Съавт.: Александър Фол, Васил Гюзелев, Николай Генчев, Константин Косев, Андрей Пантев, Милчо Лалков, Коста Петров.)
- Същото и на испански (Мексико, 1979; Хавана, 1981), фламандски (Антверпен – Амстердам, 1981), хинди (Делхи, 1982), гръцки (Атина, 1983), полски (Варшава, 1986), италиански (Рим, 1982).
- България през вековете. С., Наука и изкуство, 1982. 306 с. (Съавт.: Александър Фол, Васил Гюзелев, Вера Мутафчиева, Димитьр Тилков, Крумка Шарова, Любен Берон, Мито Исусов, Георги Тахов)
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
- История на младежкото революционно движение в България. (Отг. ред Цв. Тодорова, Ил. Димитров, Н. Генчев) 1971. 604 с. (Съавт.: Цв. Тодорова, Т. Колева, Ф. Панайотов, Б. Григоров, Д. Мичев, Тр. Ангелова, Сл. Петрова, Н. Генчев и К. Петров.)
- 2. доп. изд. 1972. 615 с.
- 3. доп. изд. С., Нар. младеж, 1987. 608 с.
- Външната политика на България: Документи и материали. Т. 2. 1886 -1887. Състав. Е. Стателова – ръководител и др. Отг. ред. Ил. Димитров. С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски", 1995. 631 с.
- Учебници
- Българската общественост и външнополитическата ориентация на България в навечерието на Втората световна война. С., СУ „Св. Климент Охридски", 1971. 29 с. (Отдел за следдипл. квалификация.)
- История на България. За Х клас на ЕСПУ. С., Нар. просв., 1982. 248 с. (Съавт.: Мито Исусов, Йордан Шопов. 1. изд.; 2. изд. 1985. 248 с.; 3. прераб. изд. 1986. 240 с.; 4. изд. 1989. 240 с.)
- Съставителство и редакция
- Филов, Богдан. Дневник: Под общ. ред. [с предг.] Илчо Димитров С., ОФ, 1986. 815 с.
- Филов, Богдан. Дневник: Под общ. ред. на [с предг и послесл.] Илчо Димитров; Състав. Илчо Димитров, Надежда Пръвчева. 2. изд. С., ОФ, 1990. 815 с.
- Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Т. 1 – 2. (Под общ. ред. на Панталей Зарев и Илчо Димитров). 3. изд. С., Български писател, 1990.
- Мошанов, Стойчо. Моята мисия в Кайро: Спомени (Под общ. ред. [с послесл.] на Илчо Димитров; Състав. Петър Свирачев, Елена Нончева. С., Бълг. писател, 1991. 432 с.
- Муравиев, Константин В. Събития и хора: Спомени. Под ред. на (с послесл.) Илчо Димитров. С., Бълг. писател, 1992. 584 с.
- Филова, Евдокия. Дневник, май 1935 – 15 август 1944 г. [С предг. от Илчо Димитров]. С., Хр. Ботев, 1992. 224 с.
- Иречек, Константин. Български дневник. Т. 1 – 2. Встъпителна студия Ил. Ив. Димитров. 2. фотот. изд. с., Акад. изд. „Марин Дринов“, 1995.
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
