From Wikipedia, the free encyclopedia
Шестото правителство на България е правителство на Княжество България, назначено с Указ № 565 от 1 юли 1881 г.[1] на княз Александър I Батенберг и е под прякото ръководство на княза. Управлява до 23 юни 1882 г.[2] в условия на така наречения „Режим на пълномощията“, след което е наследено от правителство на Леонид Соболев. Това е единственото българско правителство без министър-председател.[3]
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Шесто правителство | ||||
6-о правителство на България | ||||
Общи | ||||
---|---|---|---|---|
Държавен глава | Александър I | |||
Сформиране | 1 юли 1881 | |||
Разпускане | 23 юни 1882 | |||
Първоначален състав | ||||
Партия(и) | Консервативна партия | |||
Министри | 6 | |||
~ мъже | 6 | |||
~ жени | 0 | |||
Хронология | ||||
Назначено от | Александър I | |||
|
Непосредствено след като Второто велико народно събрание приключва работата си, е образуван нов кабинет без министър-председател, в който водеща роля имат консерваторите и руските генерали. Князът умело използва офицерите и руското влияние, за да утвърди позициите си след преврата.[3]
По време на едногодишното си управление правителството провежда редица конструктивни реформи: Министерството на външните работи/дела/ и изповеданията е преустроено в по модерен европейски образец, образуван е Държавен съвет (приема се проектът на либералите за изборност на част от членовете му), жандармерията преминава под властта на Военното министерство. Организирана е комисия за разрешаване на чифликчийския въпрос, одобрени са правила за строежа на частни здания, назначена е Комисия за изпълнение, допълнение и привеждане в ред на съдопроизводството. Изработени са първите учебни програми и устав на Педагогическото училище.[4][3]
Правителството провежда безкомпромисна политика спрямо политическите си противници. Водачите на Либералната партия Драган Цанков и Петко Славейков са интернирани, направена е добавка към „Закона за печата“, предвиждаща да се иска разрешение на МВР/Д/ за издаването на вестник. Одобрен е закон, който затруднява свикването на протестни събрания и митинги. Разпуснат е Опълченският комитет. Подготвя се нов закон за чиновниците, издадени са правила за водене на статистиката, за пощите и телеграфите, за реорганизиране на финансовото министерство и събирането на „беглика“ и „арчима“ (вид данъци), приет е „Закон за окръжните и околийските началници“.[4][3]
Разрешаването на проблеми, свързани с железопътния транспорт, заема водещо място във външната политика на кабинета. Консерваторите застават зад изгодния за националните интереси проект на френската фирма „Шестбан“ за строителството на българската железопътна мрежа. Руските генерали и дипломатическият агент Хитрово поддържат офертата на руската фирма „Гинсбург – Струве“. Разногласията в кабинета по железопътния въпрос обтягат българо-руските отношения. Опитите за стабилизиране на вътрешнополическата обстановка в страната чрез образуването на нов коалиционен кабинет с участието на умерените либерали на Драган Цанков и консерваторите завършват без успех.[4][3]
Противоречията между двете групировки по отношение на Режима на пълномощията се оказват непреодолими. За да се разреши кризата, князът за пореден път използва авторитета на Русия и на 15 април 1892 г. при посещението си в Петербург успява да убеди император Александър III да отзове дипломата Хитрово и да изпрати в България руския генерал Леонид Соболев, който да оглави нов кабинет.[4][3]
Кабинетът, оглавен от Александър I Батенберг, е образуван от представители на Консервативната партия и руски генерали, начело на военното министерство и на министерството на вътрешните работи.
Сформира се от следните 6 министри:[3]
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
военен | Владимир Крилов | военен | |
финанси | Георги Желязкович | Консервативна партия | |
правосъдие | Георги Теохаров | безпартиен | |
външни работи и изповедания | Константин Стоилов (упр.) | Консервативна партия | |
народно просвещение | Константин Иречек | безпартиен | |
вътрешни работи | Арнолд Ремлинген (упр.) | военен |
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
външни работи и изповедания | Георги Вълкович | Консервативна партия |
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
вътрешни работи | Григор Начович | Консервативна партия |
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
военен | Иван Лесовой (упр.) | военен |
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
военен | Александър Каулбарс | военен |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.