Пояс на Кайпер
From Wikipedia, the free encyclopedia
Поясът на Кàйпер е част от Слънчевата система, намираща се на разстояние 30 АЕ до 50 АЕ от Слънцето с инклинация, близка до еклиптиката. Нарича се още пояс на Еджуърт–Кайпер. Представлява околозвезден диск, разпростиращ се отвъд планетите.[1] Подобен е на Астероидния пояс, но е много по-голям – 20 пъти по-широк и от 20 до 200 пъти по-масивен.[2][3] Съставен е основно от малки тела или останки от формирането на Слънчевата система. Въпреки че много астероиди са съставени от скали и метали, повечето обекти в Пояса на Кайпер са съставени основно от замръзнали летливи вещества (ледове), като метан, амоняк и вода. В Пояса на Кайпер са разположени три официално признати планети-джуджета: Плутон, Хаумея и Макемаке. Той включва и небесни тела, които претендират за статут на планета джудже: Оркус, Кваоар и Иксион. Някои от спътниците на планети в Слънчевата система, като Тритон и Феба, е възможно да водят началото си от тук.[4][5]
Поясът на Кайпер не трябва да се бърка с хипотетичния облак на Оорт, който е хиляди пъти по-далеч. Обектите от пояса на Кайпер (ОПК), като обектите на разсеяния (разреден) диск и облака на Оорт, се наричат транснептунови обекти (ТНО).[6]
Повечето от известните ОПК имат голяма полуос в диапазона между приблизително 35 и 48 АЕ (червени и сини обекти на диаграмата). Смята се, че кентаври (показани в жълто) и разсеяни дискови обекти (сиви) в миналото също са били разположени преди това в пояса на Кайпер, но биват разпръснати навътре и навън от Нептун.