старше офицерско военно звание From Wikipedia, the free encyclopedia
Полкòвник (във флота: капитан I ранг) (от старославянската дума „полк“ – оглавяващ полк, хилядник) е старши офицерско военно звание във въоръжените сили (ВС) на редица страни. Полковникът може да бъде член на висшия команден състав, командвайки войскова част, способна да води самостоятелни бойни действия.
В Българската армия това е най-високото звание при старшите офицери. То е разположено между званията подполковник и бригаден генерал. Във ВМС званието полковник за офицерите от корабния състав съответства на капитан I ранг. [1]
Военни звания | ||
младши: Подполковник |
Полковник |
старши: Бригаден генерал |
Отличителни знаци на парадната униформа са жълти пагони на раменете с 2 надлъжни черти и 3 четириъгълни звезди, симетрично разположени в равностранен триъгълник във външната част на пагона. Чертите и обиколката на пагона от 3 страни са червени за полковник от Сухопътните войски (СВ), светлосини за полковник от Военно-въздушните сили (ВВС) и черни за капитан I ранг от Военно-морските сили (ВМС). Звездите са бели за СВ и ВМС и жълти за ВВС. На полевата униформа чертите и звездите са черни. На пагоните са разположени по същия начин, а над козирката на шапката има правоъгълен стикер с 2 хоризонтални черти и над тях са трите звезди в една линия.
Пределната възраст за кадрова военна служба в Българската армия (БА) на офицерите със звание „полковник/капитан I ранг“ е 56 г., а ако заемат длъжност, за която се изисква хабилитация – 57 години. [2]
Ако не са упражнили правото си на пенсия, пределната възраст е с 3 години по-висока. [3]
Във въоръжените сили на държавите званието има различни имена:
Пагоните обикновено имат по 3 звезди с различна форма, разположени в триъгълник или надлъжно. В Румъния, Гърция, Франция и други страни за някои родове войски вместо звезди се използват 3 напречни нашивки за старши офицер.
Счита се, че званието „полковник“ е въведено за първи път в стрелецката войска от Иван Грозни. Званието са получавали опитни военачалници, като правило от благороден произход. През 16 век терминът „полковник“ се използвал в Русия като звание на лица, командващи полкове. Войнското звание на полковника е въведено в Русия през 1630-те години за командирите на полкове от „новия строй“. Полковници се наричали също така командирите на полкове (военни и административно-териториални единици) в украинската казашка войска, Запорожката сеч и Казашкото хетманство.
В Руската империя, според „Табелата за ранговете“, въведена от Петър I Велики през 1722 г., полковникът е чин от VI клас, най-старши от щабните офицери.
Полковник е военно звание по време на националноосвободителната война на украинския народ, водена от хетман Богдан Хмелницки през 1648-1657 г. срещу Полско-литовското иго, както и в създаденото след това Казашко хетманство, като лицето с това звание оглавява военна и административно-териториална единица – полк.
Полковникът се назначава от хетмана или се избира на Полковия казашки съвет със съгласието и последващото одобрение на руското царско правителство, като съсредоточава в ръцете си военната, цивилната изпълнителна власт, както и съдебната власт.[10] На територията на полка полковникът оглавява полковата старшина (полковото правителство), изпълнява указанията и заповедите на хетмана, отговаря за финансите, оглавява съдебната система и т. н.[10] Във военно отношение той отговаря за състоянието на военните подразделения, формирани на територията на полка. Полковникът се гриже за боеспособността на пока, осигурява дисциплината и материалното обезпечение, грижи се за състоянието на укрепленията и т. н.[10] В случай на смърт, уволняване или отстраняване на даден полковник се назначавал временно изпълняващ задълженията на полковник, избиран измежду офицерите на полка или заможни казаци.
Освен функциите на казашки пълководец по време на военни кампании, военни действия и битки, той набира, мобилизира и екипира войската, осигурява пограничната и стражева служба, изгражда и поддържа укрепленията, и е пълновластен господар на територията на полка: отговаря за военните и финансовите дела, назначава полковата старшина (регионалното правителство), оглавява Полковия съвет (регионалния Министерски съвет), грижи се за отбраната на територията на полка, упражнява правото си да предоставя поземлени владения на полкови служители, на благородничеството и на духовенството, издава разрешителни за създаване на слободи и хутори, контролира покупко-продажбите на земя в полка и нейните предели, провежда преброявания на населението, изпълнява административно-полицейски функции, отговаря за обществената сигурност, просветата, следи за развитието на вътрешната търговия, поддържа в добро състояние транспортните трасета, следи за противопожарната безопасност, намесва се в избора на свещеници, в дейността на занаятчийските гилдии и т.н.[10] Полковникът концентрира в ръцете си огромни поземлени владения, които са в основата на икономическото му могъщество.[10]
С руския царски указ от 28 юли 1783 г. казашките полкове на Казашкото хетманство са трансформирани в редовни и карабинерни полкове на руската армия, а бившите казашки полковници, които остават на военна служба, получават съответното военен чин (полковник), а при пенсиониране – бригадирски чин.
Категориите претенденти за полковническа власт са документирани за първи път в Переяславските статии от 1659 г. В тях хетман Юрий Хмелницки въвежда правило, според което изборът на полковници, както и на други старшини, трябва да се извършва не по указание на хетмана, а по волята на „обществото“ и включва редица забрани, разпоредби относно процедурите за назначаване или уволняване на полковници и качествата, които кандидатите трябва да притежават:[11]
„ | ...
|
“ |
От хетман Иван Мазепа нататък, тези принципи са нарушени. Правилата не се спазват и от слабоволните хетмани Иван Скоропадски и Даниил Апостол, по чието време непотизмът става особено разпространен.
Длъжността полковник е премахната в процеса на унищожаване на украинската държавност от руското императорско правителство през 1780-те години. Полковниците на Казашкото хетманство, както и други представители на казашката старшина (правителство), са изравнени по права с руското дворянство и се вливат в състава му. В Деснобрежна Украйна, която е под полско-литовско управление, казашките полкове са ликвидирани между 1711–1714 г.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.