Полицейска държава
From Wikipedia, the free encyclopedia
Полицейската държава е държава, при която правителството с всички възможни способи и средства се стреми да поддържа строг контрол върху своите граждани, главно чрез елиминиране на правата на човека и често с помощта на тайните служби и тайната полиция. Силовите служби в полицейската държава осъществяват преследвания и репресии, извън законовите правомощия на тези органи. Режимът на полицейската държава в своята същност е анти – демократичен и в повечето случаи силно наподобява военен режим. Полицейската държава е една от характерните черти на тоталитарните или авторитарните обществени режими.[1]
В художествената литература като полицейска е описаната държава от Джордж Оруел в неговия роман 1984. Книга, която описва един тоталитарен режим, който използва претекста на вечно неприключващата война, за да даде възможност на полиция и охранителни камери да наблюдават общата популация.
Според Железния закон на олигархията управляващата класа се явява номенклатура която единствено се стреми към несменяемост за да запази привилегиите си. Роберт Михелс, автор на Железния закон счита че истинската демокрация практически и теоретически е невъзможна, особено в големи групи и сложни организации.
Според Робърт Страбъл младши бързата ротация в управлението на една организация може да смекчи или дори да неутрализира напълно железния принцип на олигархията в законодателните органи на големите нации.