Демокрация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Демокрацията (от гръцки: δημοκρατία, „народовластие“) е форма на управление, при която държавната власт произтича от народа чрез консенсус (консенсусна демокрация), чрез провеждане на референдуми (пряка демокрация) или избрани представители (представителна демокрация).[1][2]
- Тази статия е за общественото устройство. За вестника вижте Демокрация (вестник).
Под народ в горната дефиниция се имат предвид по-скоро „гражданите“ (защото гражданство в Древна Гърция например притежава само част от народа). Така, дефиницията на демокрация допуска различни интерпретации, както по отношение на смисъла на понятието „народовластие“, така и по отношение на неговото практическо приложение – както ясно се вижда от огромното многообразие на политически системи, които изявяват претенцията да бъдат демократични.
Съществуват различни дефиниции за конкретното съдържание на демокрацията,[3] но още от Античността се смята, че равенството и свободата са нейни съществени характеристики.[4] Проява на тези принципи са равенството на всички граждани пред закона и равният достъп до властта. Така при представителната демокрация всички гласове имат еднаква тежест, не се ограничава възможността на гражданите да станат представители, а свободата на гражданите се осигурява чрез законово утвърдени права и свободи.[5][6] Българската конституция в своя Чл. 65. ограничава правото на българските граждани, притежаващи и второ гражданство, да бъдат народни представители (освен ако не са пребивавали поне 18 месеца в страната преди изборите).
Демократичните системи обикновено съдържат вътрешни механизми като разделението на властите, които предотвратяват неравномерното разпределение на властта и потенциалното нарушаване на демократичните принципи от отделни институции.[7][8][9]