Конституция на Република България
конституция / From Wikipedia, the free encyclopedia
Конституцията на Република България е основният закон на Република България. Приета е на 12 юли 1991 г. от VII велико народно събрание. Според нея България е парламентарна република. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания.
Конституция на Република България | |
— действаща — | |
Корица на Конституцията. Източник: ДА „Архиви“ | |
Юрисдикция | България |
---|---|
Приета от | VII велико народно събрание |
Приета на | 12 юли 1991 г. |
В сила от | 13 юли 1991 г. |
Изменения | |
26 септември 2003 г. 25 февруари 2005 г. 31 март 2006 г. 26 септември 2006 г. 6 февруари 2007 г. 18 декември 2015 г. 20 декември 2023 г. | |
Отменя | |
Конституция на Народна република България (1971) | |
Конституция на Република България в Общомедия |
Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото – политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя най-важните институции в държавата: Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебната система и органите на местното самоуправление. В нея са посочени принципите на демократичната избирателна система – общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост – частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавният герб и печат, химнът, знамето и столицата на Република България.