Полис
From Wikipedia, the free encyclopedia
Полисът (на старогръцки: πόλις буквално град, но също и съобщност от граждани) е термин в съвременната историография, обозначаващ древногръцките укрепени селища, построени около акропол или пристанище с възможност за контрол на околната територия (khôra) и затова често се превежда като „град-държава“. Пример за полис е класическа Атина.
- Тази статия е за селището в древността. За рок групата вижте Полис (музикална група).
Полисът възниква в Архаичния период от развитието на Древна Гърция като предшества съвременното понятие за гражданство, град и държава, макар че често се слага знак за равенство между полис и град-държава. Английският термин „city-state“, както и немският Stadtstaat, не дават точен превод на древногръцкото полис. За разлика от предходните финикийски градове-държави като Тир или Сидон, управлявани от цар или малка олигархия, древногръцкият полис е политическо образувание (полития, на гръцки: πολιτεία), ръководено колективно от жителите му. Той еволюира по-късно в римското civitas.
Традиционният възглед във френската историография, че зараждането на полиса е свързано с развитието на политически институции и наличието на начална урбанизация, е критикуван от Полиняк[1], според когото раждането на полиса е свързано на първо място с религията. Според него историците трябва да се освободят от написаното в Атинска полития и да обърнат внимание на култовите светилища – градски и извънградски, посветени на боговете-покровители – действителни или митични основатели на полиса. Самите гърци често говорят за Атина, Спарта и Тива не като за селища, а като съвкупност от техните жители: атиняни, спартанци, тиванци, така че при развитието на полис наличието на общност от съграждани играе не-по-малко значение от урбанизацията.