Старогръцки език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Старогръцкият език принадлежи на индоевропейското езиково семейство.[1] Възниква около 16 век пр.н.е. и не спира да се развива вече под названието новогръцки език. Старогръцкият не представлява друг език, а е просто форма на цялостния гръцки език, просъществувала в определен исторически отрязък и преминала в следващата, която е довела до обособяването на новогръцкия език, който е и официален за днешната гръцка държава. Старогръцкият език не е единен, а се дели на няколко диалекта, сред които са йонийски (остров Евбея, Цикладски острови), атически (полуостров Атика), тесалийски (Тесалия), дорийски (Лакония, Месения, Арголида, остров Крит и други), аркадо-кипърски диалект (Аркадия и остров Кипър) и т.н. северозападни диалекти (Епир, Фокида, Локрида, Ахея, Елида) и други.
Старогръцки език Ἀρχαία Ἑλληνική | |
Регион | източно средиземноморие |
---|---|
Мъртъв език | да (развит в средногръцки до 4 век) |
Писменост | Гръцка азбука, Линеар Б |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Гръцки Старогръцки | |
Кодове | |
ISO 639-2 | grc |
ISO 639-3 | grc |
Разпространение на диалектите на старогръцкия език | |
Уикипедия на Старогръцки език | |
Старогръцки език в Общомедия |