Полиглот
From Wikipedia, the free encyclopedia
Полиглот [1] се нарича човек, който говори или има високо ниво на владеене и/или знание на няколко езика. Двуезичен е човек, който може да говори свободно два езика, а триезичен е този, който може да говори три, а човек, който може да говори шест или повече езика свободно се нарича хиперполиглот.
Точният брой на езиците, говорени от даден човек е трудно да се определи поради следните причини:
- Няма точна дефиниция какво означава да говориш даден език (свободно) и изобщо какво означава знаенето на един език. Невинаги познаването на няколко думи, изречения и граматическите правила от даден език означава, че го говорим. Не е ясно какво означава свободна употреба на даден език и дали разговорният език е представителен. Възможно ли е изобщо пълното овладяване на един чужд език (в количествен смисъл на думи от около 100 000 или 150 000) и колко души, и доколко изобщо владеят собствения си език? Още дали в действителност нещо като пълна дву- или триезичност е възможна, или единият език (майчин) е винаги основен.[2]
- Не съществува точно определение какво е език. Например, съществуват езици, които са много близки, и човек, който говори един от тях, е способен да разбира и другите. Може да се каже, че такъв човек говори няколко езика. От друга страна, за един и същи език съществуват различни варианти и диалекти и то до такава разлика, че е трудно да се разбират от хора, които говорят езика.
- Владеенето дори на майчиния език има степени. Употребата на речников състав от 4000 думи се различава от употребата на 60000. Някои известни полиглоти с ирония казват: „Та аз не зная дори собствения си език!“