Изречение
From Wikipedia, the free encyclopedia
Изречението е граматически и интонационно оформена цялостна езикова единица, чрез която се изразява завършена мисъл.[1] Изречението се характеризира с интонационна и семантична цялостност. Това е най-голямата граматична единица на езика и най-малката градивна единица на текста.[2] Изречението е и основната структурна единица на текста.
Изречението има цялостна граматическа форма, логически издържано съдържание, може да има емоционални отенъци, изречението изразява мисли, чувства и волеви подбуди. Пунктуационно може да завършва с точка, въпросителна, удивителна или многоточие.
Науката синтаксис се занимава с изследването на закономерностите, по които думите са подредени смислено в изречения. Основните синтактични елементи на изречението са подлогът, сказуемото, допълненията, определенията и обстоятелствените пояснения.
В зависимост от службата, която изпълняват в строежа на изречението, думите се разглеждат като части на изречението.[3]
Към изречението има отношение не само езикознанието, но също предикатната и философската логика.