Повърхностно активни вещества
From Wikipedia, the free encyclopedia
Повърхностно активните вещества (ПАВ) са химични съединения, които, като се концентрират върху повърхността на границата между термодинамичните фази, предизвикват намаляване на повърхностното напрежение. Те са голяма и разнородна категория химични съединения (обикновено с органичен произход), чиито молекули съдържат групи с различна структура и противоположна склонност към разтворимост във вода. Те са разтворими както в органични разтворители, така и във вода.
Предлага се тази статия да се обедини със страницата Миещи вещества. |
Разтворени в течност, тези вещества се адсорбират на границата между течността и фаза, намираща се в контакт с тях (въздух, друга течност, твърдо тяло), намаляват повърхностното напрежение и променят свойствата на фазата, т.е. проявяват повърхностна активност.[1]
ПАВ се разделят в няколко основни категории в зависимост от електричния заряд на активните им групи:
- йонни:
- анионни, в които активните групи са аниони (сапуни, например натриев стеарат),
- катионни, в които активните групи са положително заредени съединения с обща формула NR4OH (четвъртични амониеви съединения),
- цвитерйонни (с амфотерни свойства),
- нейонни, които са продукти на кондензацията на висши алкохоли с епоксиетан и др.[1]
Повърхностно активните вещества имат миещи, разпенващи, мокрещи, диспергиращи и емулгиращи свойства. Те намират широко приложение в производството на миещи препарати (детергенти), омекотители, бои, лепила, мастила, смазки, избелващи вещества, селскостопански химикали (хербициди, инсектициди), дезинфектанти, балсами за коса, спрей за пожарогасители и други.
За някои от повърхностно активните вещества е известно, че са токсични към екосистемите, животните и човека и способстват разсейването на други замърсители на околната среда. Въпреки това, такива вещества непрекъснато биват отлагани в почвата и водните басейни по множество различни начини, било целенасочено или с отпадните продукти от производствените и домакински дейности. Пример за резултата от използването на детергенти в бита и достигането им чрез канализацията до водни басейни е еутрофикацията и нарушаването на равновесието във водните екосистеми.[2]