Адсорбция
From Wikipedia, the free encyclopedia
Адсорбция е явление, при което става концентриране на дадено вещество на повърхността, разделяща две фази. Това се дължи на различното обкръжение на частиците на повърхността (в сравнение с тези, изграждащи вътрешността на дадена фаза), при което част от силовото им поле остава некомпенсирано. Адсорбция се наблюдава на границата между различни фази: течност-газ, течност-течност (при несмесваеми течности), твърдо-газ и твърдо-течност или разтвор. В практиката широко приложение има адсорбцията върху твърда повърхност.[1]
Веществото, върху чиято повърхност се адсорбират молекули или йони на друго вещество, се нарича адсорбент. Най-често използвани адсорбенти са активният въглен, силикагелът, каолинът, алуминиевият оксид и др. Колкото по-голяма е повърхността на адсорбента, толкова в по-голяма степен се проявява адсорбцията.
Адсорбцията не протича равномерно по цялата повърхност, а предимно върху определени места, наречени активни центрове. Затова понякога адсорбентите се обработват така, че да се увеличи броят на тези центрове. Това са различни грапавини, върхове и падини, които са енергетично по-богати от останалите части на повърхността.
Веществото, което променя своята концентрация на граничната повърхност, се нарича адсорбтив. Такива са най-често газове и разтворени вещества. Цялата система от адсорбента и адсорбтива се нарича адсорбат.
В някои случаи частиците от адсорбираното вещество проникват и в обема на адсорбента. Тогава явление се нарича абсорбция. Това са случаите, когато между адсорбента и адсорбтива се извършва химично взаимодействие, например адсорбция на CO2 и SO2 в натронкалк (смес от твърди CaO и NaOH). Някои метали адсорбират водород и други газове. Общо явленията адсорбция и абсорбция се наричат сорбция, а термините сорбент, сорбтив и сорбат обхващат двата случая.