Планината е топографска релефна земна форма, която има по-голяма надморска височина от заобикалящите я обекти. Планината е много по-стръмна или по-обемна от хълма, но има определено застъпване между двете понятия, така че употребата им зависи и от местните обичаи и условия. Също така има известно застъпване и с понятието плато. Различават се ниски, средни и високи планини. Долната граница за ниска планина е 600 метра над морското равнище.[1] Най-високата планина в Слънчевата система е Олимп, която се намира на Марс и е от вулканичен произход. Височината ѝ е 21 171 m. На Земята най-високата планина е Хималаите и по-специално връх Еверест със своите 8848 m.
Планината може да съществува отделно, но също така като част от големи планински масиви. Могат да се разделят основно на тектонични, ерозионни и вулканични, но това разделение е условно, тъй като тези процеси могат да зависят едни от други.[2]
Планини покриват 54% от Азия, 36% от Северна Америка, 25% от Европа, 22% от Южна Америка, 17% от Австралия и 3% от Африка.[3] Като цяло 24% от световната повърхност е заета от планини. Всеки 1 на 10 души живее в планински регион. Всички главни реки се подхранват от планински източници и повече от половината човечество зависи от тези реки.[4][5]
Международният ден на планината е 11 декември.
Характеристики
Високите планини достигнат до по-студените слоеве на атмосферата. Следователно те са предмет на заледяване и ерозия. Тези процеси създават формата на пирамидалните върхове. Някои от тези планини имат ледникови езера, създадени от топенето на ледниците; така например има около 3000 ледникови езера в Бутан. Планините вследствие на ерозия и атмосферни влияния могат да променят своите характеристики с течение на времето.
Високите планини имат различни климатични условия на върха и в основата си, което е предпоставка за различна флора и фауна. На най-високите места дървета не могат да растат, и климатът е от алпийски тип, подобен на този на тундрата. Непосредствено под тази линия, където растат дърветата, може да се намерят субалпийски гори от иглолистни дървета, които могат да издържат на студ и суша.[6] В регионите със сух климат, стремежът към повече валежи, съчетано с по-ниски температури, спомага за различни условия на живот, което от своя страна довежда до различни растителни и животински видове.[7][8] Някои растения и животни, открити в тези зони, са склонни да останат изолирани, тъй като условията над и под тази зона остават особено негостоприемни за тях и ги ограничават териториално и оттам биологичното им разпространение. От друга страна, птиците, които могат да летят, се възползват от миграцията от един район в друг, който в противен случай би бил недостъпен.[9] Тези изолирани екологични системи или микроклимати, са известни като „небесни острови“.[10]
Причината планините да са по-студени от равнините е свързана с това как Слънцето затопля земната повърхност. На практика топлината на повърхността на Земята идва от слънцето под формата на слънчева енергия. Слънчевата радиация се абсорбира от сушата и моретата, откъдето се отделя топлина във въздуха. Въздухът по принцип е изолатор, така че топлопроводимостта от земята в атмосферата е незначителна. Топлината се прехвърля главно в атмосферата в резултат на конвекция и радиация. Топлият въздух се издига, защото е по-лек, което води до конвективно движение. Когато топлината се излъчва от повърхността на земята, тя е във формата на вълни с голяма дължина на вълната, които не пътуват по въздуха много ефективно. Тази лъчиста топлина се поглъща временно от газове в атмосферата, като например въглероден двуокис и водна пара. По този начин, в по-ниските части на тропосферата, повече от 50% от всички въздушни маси лежат под нивото на най-високия връх на планетата Еверест, т.е. образува се покривка от въздух, която задържа топлината. Това е известно и като парников ефект. Колкото по-високо се отива, толкова по-малка е вероятността от тази покривка да запази топлината. По този начин високите планини са по-студени от обкръжаващите ги равнини.[11] Температура на въздуха в най-ниския слой на атмосферата, тропосферата, намалява с увеличаване на надморската височина. Степента, с която температурата пада с надморската височина, не е постоянна (може да варира денонощно или сезонно), но нормална средна величина е около 5,5 °С на 1000 метра.[12][13]
Планините са обикновено по-малко предпочитани от човека за обитаване отколкото низините, където времето е благоприятно и има равен терен подходящ за земеделие. При много голяма надморска височина, има по-малко кислород във въздуха и по-малко защита от слънчевата радиация (най-вече ултравиолетовото излъчване). Остра планинска болест (вследствие на хипоксия – липсата на кислород в кръвта) може да настъпи над 3500 m при хора, които прекарат повече от няколко часа на тази височина.
Видове планини
В зависимост от външните си очертания планините се поделят на 5 основни групи:
- Купеновидни и конусовидни – такава форма имат повечето вулкански масиви – Етна на остров Сицилия, Камерун в Африка, повечето от вулканите в Камчатка и много други.
- Верижни – когато се редуват няколко планински ридове (хребети), които имат добре очертано надлъжно било, ясно изразени в релефа планински склонове и гребен. Такива планини са Кордилерите, Кавказ, Атласки планини, Стара планина.
- Масивни – представляват разчленена планинска област с неправилни очертания. Състоят се от множество планински ридове и хребети в различни направления, заострени и заоблени върхове, планински гребени и гърбища и заравнености по билото и склоновете. Такива планини са Алтай, Чешкия масив, Рила и др.
- Планински възел – местата в планинските верижни системи, където планинските ридове (хребети) се събират от различни посоки и са силно сближени помежду си от тектонски натиск. Такъв планински възел е Памир в Централна Азия, където се събират веригите на планините Каракорум, Кунлун, Тяншан и Хиндукуш.
- Планинска земя – тя представлява просторна високо издигната планинска област с разнообразен релеф от планински вериги, котловини, високи върхове, широки плата. такива са Бразилска планинска земя, Етиопска планинска земя, Тибетска планинска земя, Иранска планинска земя.[14]
Части на планините
Във всяка планина се различават изпъкнали и вдлъбнати форми на релефа. Към изпъкналите форми на планинския релеф спадат: подножие, склон, било, седловина и връх.[14]
- Подножието е условната граница между долната част на склоновете на планината и вдлъбнатите или равнинни форми на релефа около планината.
- Склонове – планинските склонове в зависимост от напречния си профил може да са стръмни или полегати, изпъкнали или вдлъбнати, а често пъти стъпаловидни. Тези особености на склоновете са във връзка с произхода и развитието на планината.
- Проходи или седловини – представляват понижение на планинското било между два съседни върха. Колкото по-ниска е седловината, толкова е по-голямо значението ѝ като проход през планината. Такива са проходите Бренер в Алпите, Дукла в Карпатите, Кумбре в Андите, Рожен в Родопите, Витиня в Стара планина.
- Гребени или било – в зависимост от външните си белези билата на планините могат да бъдат: 1. остри и тогава се наричат гребени или зъбери (Кончето в Пирин); 2. заоблени или гърбища, например билата на планините Средна гора, Люлин и др.; 3. платовидни – с плоско върхово равнище, например върховете в Етиопската планинска земя, наречени амби.
- Върхове – те могат да бъдат заострени или заоблени. Заострените върхове съобразно формата си носят най-различни имена, като зъб, игла, рог, пик – Злия зъб и Иглата в Рила, Данбланш и Матерхорн в Алпите, Пик Хан Тенгри в Тяншан, Монте Корно в Апенините. Заоблените върхове носят наименованията купени, чалове – Равни чал, Мустачал в Рила.[14]
Към вдлъбнатите форми на планинския релеф спадат: котловините и долините.
- Котловини – те представляват вдлъбнати земни форми с различни размери, обградени от ниски или високи планини. Равното котловинно дъно се нарича поле. Всред него понякога се издигат уединени височини, а оградата на котловините се очертава от планинските склонове – Таримска котловина, Цайдам в Тибет, Ферганска котловина в Тяншан, Голям басейн в Северна Америка, Косово поле и у нас Задбалканските котловини, между които най-характерна е Софийската котловина.
- Долини – те са продълговати, вдлъбнати земни форми. Главни съставни части на долината са долинното дъно, обикновено заедно с речното легло и долинните склонове. Ако долината е разположена между два планински рида (хребета) тя се нарича надлъжна, а когато пресича напреки или косо един или няколко планински рида тя е известна под името пролом (Железни врата на река Дунав, Искърски пролом на река Искър). В зависимост от наклона и вида на склоновете долините се делят на симетрични (двата ѝ склона са с еднакъв наклон) и асиметрични (единият склон е висок и стръмен, а другият нисък и полегат). Други видове долини са каньоните (на реките Колорадо, Русенски Лом), клисурите (ждрелата) – тесни урвести долини, характерни за планински и карстови местности), доловете са малки по размери долини с полегати и на места стръмни склонове и ровините или овразите са удължени, вдлъбнати форми, със стръмни склонове и тясно легло, с дължина от няколко метра до няколко километра, дълбочина от 1 до 15 – 20 m, без постоянен речен отток.[14]
В планините, особено високите, се срещат голям брой видове микрорелефни форми (малки земни форми, които не превишават няколко метра в диаметър и височина), нехарактерни за равнинните райони на земната повърхност.
Образуване и състав
Сблъсъкът на тектонични плочи води до образуването на множество планински системи.[15] Вулканичната дейност, метаморфизмът, огъването и разломите са също фактори, които трябва да се вземат предвид при образуването на планинските вериги.[16][17] Много планини са формирани при вулканична дейност, изригването на вулканите спомага за издигане на някои части над други.[18] Килиманджаро и Фуджи са типични примери за това.
Основните съставни части на планините са пръст и скали (минерали). В историята на земята съществуват поне три периода на формиране на планините. Първият започва преди 400 милиона години. Вторият е от преди 270 милиона години, и последният около 35 милиона години.
Използване и експлоатация
Алпинизъм
Алпинизмът е вид високопланински спорт и се състои в катерене на планини, най-често с цел покоряване на най-високите планински върхове.
В зависимост от терена, алпинизмът може да бъде разделен условно на 3 вида – снежно, ледено и скално катерене. Различните терени изискват различни техники, но също така имат и някои общи характеристики като изключителна спортна и техническа подготовка, специално оборудване и екипировка и натрупване на много практически опит.
Планински туризъм
Повечето планини предлагат идеални условия за туризъм. Планинските пътеки с живописни, красиви и разнообразни гледки през различните сезони привличат много туристи от всички възрасти. Наред с красивата природа днес планините предлагат удобни хотели, съоръжения и развлечения. Езерата и реките са удобни за риболов, а горите за лов, бране на билки и гъби и конен спорт. Модерни ски курорти и писти са място за много начинаещи и напреднали скиори и сноубордисти през зимата.
Вижте също
Бележки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
