From Wikipedia, the free encyclopedia
Кунлун (на китайски: 昆仑山脉, на уйгурски: كۇئېنلۇن تاغ تىزمىسى, на тибетски: ཁུ་ནུ་རི་རྒྱུད།) е една от най-големите по площ планинска система в Азия. Простира се на територията на Китай на протежение около 2700 km от Памир на запад до Сино-Тибетските планини на изток. Средната височина на вододелните гребени е около 6000 m в северните хребети и до 6500 m – в южните[1]
| Кунлун | |
 Връх Аскай-чин (7167 m) | |
  Местоположение на картата на Китай | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Китай |
| Най-висок връх | Улугмузтаг |
| Надм. височина | 7723 m |
| Кунлун в Общомедия | |
Цялата планинска система на Кунлун принадлежи към палеозойските нагънати съоръжения. Антиклинорият на Западен Кунлун се състои от кристалинна осова зона, изградена от докамбрийски метаморфни скали, пронизани от палеозойски гранитоиди и обградена от палеозойски огъвания. Североизточното огъване е изградено от три комплекса с различна възраст: пясъчно-шистов от долния палеозой; теригенно червеноцветен и варовико-кредно-вулканогенен от средния палеозой; морски теригенно-карбонатно-кредно-вулканогенен на северозапад и континентално теригененен на югоизток от горния палеозой. Сходен строеж със североизточното огъване има и по-слабо изразеното югозападно огъване. Източен Кунлун е изграден от ордовишко-силурски пясъчници и шисти, които на север под ъгъл и несъгласувано препокриват пясъчно-шистови въгленосни и вулканогенни горнопалеозойски комплекси, а на юг – триаски червеноцветни пясъчници. Върху среднопалеозойските структури на изток е наложена юрска падина с въгленосни пясъчно-шистови наслаги. Докамбрийски и горнопалеозойски гронитоиди има само по крайното издигане на древния Таримски масив, в северните хребети. През мезозоя и кайнозоя целия Кунлун е подложен епиплатформено сводово-блоково издигане. В Източен Кунлун има проявления на нов вулканизъм (в изворите на река Керия и в хребета Аркатаг).[1]
В Западен Кунлун се разработват находища на злато, железни, калаени, волфрамови е полиметални руди, всички те свързани с горнопалеозойските гранитоидни. Експлоатират се още находища на горнопалеозойски въглища, планински кристал, нефрит и диаманти.
Общото простиране на Кунлун е близко до паралела 36° с.ш. Почти по цялото си протежение се състои от паралелни (успоредни) планински вериги, разделени от обширни падини и тесни грабенообразни долини, височината на които нараства от север на юг. Над Тибетската планинска земя Кунлун се издига само на 1000 – 1500 m, а на север, над Кашгарска равнина и пустинята Алашан, относителните превишения достигат до 4500 m. Северните склонове на планинската система са дълги, стръмни и сложно разчленени, а южните – къси, често представени само от слабо разчленени отстъпи. В орографско и геоморфоложко отношение Кунлун се поделя на две неравни части: западна – къса и тясна и източна – основна, дълга и широка.
Като цяло хребетите на Кунлун се характеризират с широки, слабо разчленени вододели, с обширни участъци от древен пенеплен. По най-високите части има многочислени подвижни сипеи, а в подножията – наносни конуси с изнесени от водите и ветровете разрушен скален материал. Покрай северните склонове на Кунлун ярко се проявяват ветровата ерозия и акумулативните форми на релефа, образуването на дебела льосова покривка, разположена на места до 4000 m н.в. и др.
Климатът в Кунлун е рязко континентален с големи годишни и денонощни температурни амплитуди и изключителна сухота. В долния планински пояс, граничен с Кашгарска равнина и пустинята Алашан, средната юлска температура е 25 – 28°С, а средната януарска – под -9°С. Във високите части средната юлска температура не превишава 10°С, а зимната често пада под -35°С. Годишната сума на валежите в предпланинските райони на места е под 50 mm и само на запад към Памир и на изток към Сино-Тибетските планини тяхното количество се увеличава до 500 mm. Над 80% от валежите падат през летния сезон.[1]
Планинската система на Кунлун е бедна на водни ресурси. Годишният отток на всички реки в планината е едва 3100 m³/s, като голяма част от оттока постъпва от съседните райони на Каракорум, където са разположени изворите на някои от по-големите реки (Яркенд, Каракаш и др. Около 60 – 80% от годишния отток на реките в Кунлун се пада през лятото, когато в планините става интензивно снего- и ледотопене и падат максимум валежи. През зимата реките често пресъхват, а във високите части замръзват до дъно. През пролетта и есента оттокът им е незначителен. Най-големите езера са разположени в Източен Кунлун: безотточното езеро Кукунор в пределите на Наншан, Орин Нур и Джарин Нур в горното течение на Хуанхъ.[1]
Въпреки значителната надморска височина на Кунлун неговото заледяване е слабо поради крайната сухота на климата. Общата площ на ледниците е 14 300 km², като основните ледници са разположени на височина към 7000 m. Към тях се отнасят масивите Конгур, Музтагата, Музтаг, Чонг Карлъктаг. Най-големият ледник Юрункаш в басейна на река Хотан има дължина 39 km. Ледниците се отнасят към т.нар. туркестански тип със слабо развити фирнови области и преоладаване на лавинното подхранване. В планината не е имало и голямо древно заледяване. Съвременната снежна линия на запад и изток преминава на 5000 – 5200 m, а в средните части – на височина 5700 – 5800 m. Вечните снегове са разположени само по най-високите гребени и върхови и не образуват големи фирнови полета.[1]
В Кунлун преобладават сухостепните и пустинните ландшафти. Широко разпространени са сивоземните почви, развити върху льосови и льосовидни наслаги, почти лишени от хумус. В западните хребети и в Източен Кунлун, където овлажняването е малко по-голямо и растителността по-богата се появяват кафяви почви. За всички почви в планината е характерно високото съдържание на груби скелетни елементи, те често не са диференцирани на генетични хоризонти, имат малка мощност и са развити фрагментарно.[1]
Природните условия са малко благоприятни за растежа на растения поради примитивните почви, крайния дефицит на влага, а в най-високите части и от недостига на топлина. Видовия състав е много беден, а растителната покривка силно разредена. В средната, най-аридна част на Кунлун навсякъде господстват пустините. В долните части на склоновете преобладават лишените от растителност пространства, редуващи се с малки участъци с разредена растителна покривка с участието на симпегма, поташник, реомюрия, ефедра, селитрянка. На височина 2500 – 5000 m преобладава симпегмата и пелина с примеси от ефедра, астрагал и терескен, а във високопланинския пояс (над 5000 m ) – терескен, проломник, пижма и акантолимон. Почти повсеместно господстват ландшафтите на студените пустини. В западните и източни части на Кунлун височинната поясност се усложнява. В средния пояс, освен пустини, се развиват опустинени степи с разредена растителна покривка съставена от пелин, коило, метличина и типчак. Нагоре се появяват планински степи и отделни масиви от гори, съставени от тяншански смърч и дървовидна хвойна, редуващи се с пасища. Долната граница на гората се намира в пределите от 3500 до 4000 m.[1]
Животинският свят е представен предимно от копитни животни и гризачи прехождащи от пустините и степите на Централна Азия. От копитните най-характерни са планинския овен (на запад – архар, на изток – кукуяман), планинския козел, магарето кулан и по-рядко дивия як. Гризачите (мармоти, полевки) са разпространени предимно по склоновете с пасища. Има многочислени сеносъбирачи. Най-характерните хищници са вълк, лисица, мечка, днежен барс.[1]
Постоянно население в Кунлун се среща само по долините на по-големите реки, на височина до 3000 m. Основният му поминък е земеделие (до височина 3000 m се сее пшеница, а до 3600 m – ечемик) и номадско животновъдство (отглеждане на овце, кози и якове). Керванските пътища са малко и трудно проходими. От трите автомобилни пътища единия преминава покрай северните склонове на планината, а другите два отиват на юг към Тибет и пресичат нейните крайни западни и източни части. През 2006 г се пусна в експлоатация и скоростната Цинхай-Тибетската железопътна линия, свързваща централните части на Китай с град Лхаса, административен център на Тибетския автономен регион.[1]
Първият европеец дал сведения за планината е Марко Поло, който през 1275 г. достига до нейните най-източни части. Повече или по-малко систематизирани сведения за планинската система били получени от италианския мисионер-йезуит Иполито Дезидери през 1716 г., а също и от френските католически мисионери Еварист Хюк и Жан Габе през 1844 г.[2].
През последната четвърт на 19-ти век множество, предимно руски пътешественици, географи, учени и изследователи откривата, опознават, изследват и картират големи участъци от грандиозната планинска система на Кунлун. Най-видните от тях са:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
