Пиезоелектричен ефект
From Wikipedia, the free encyclopedia
Пиезоелектричният ефект е ефект на възникване на поляризация на диелектрик под въздействие на механично напрежение (нарича се пряк пиезоелектричен ефект). Съществува и обратен пиезоелектричен ефект – възникване на механични деформации под въздействие на електрическо поле. Думата „пиезо“ произлиза от старогръцки: πιέζειν – мачкам, натискам.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c4/SchemaPiezo.gif/220px-SchemaPiezo.gif)
Прекият и обратният пиезоелектричен ефект се наблюдават в един и същ вид кристали – т. нар. пиезоелектрици. Този ефект е открит от братята Жак и Пиер Кюри през 1880 г. Обратният ефект е бил предсказан през 1881 г. от Габриел Липман въз основа на термодинамически съображения и експериментално доказан от братята Кюри през същата година.
Пиезоефектът не трябва да се бърка с електрострикцията. За разлика от електрострикцията, прекият пиезоефект се наблюдава само в кристали без център на симетрията. Пиезоефектът се наблюдава само при диелектрически кристали, отнасящи се към един от 20-те класа на точковите групи.