Поляризация (диелектрици)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Поляризацията при диелектриците характеризира свойството на материалите да взаимодействат с електрическо поле.
- Вижте пояснителната страница за други значения на поляризация.
Нека за пример вземем най-простия случай – вещество с атомен строеж. От модела на атома се вижда, че той е електронеутрален, защото еквивалентните центрове на зарядите на атомното ядро и електронния облак около него съвпадат и се неутрализират. Ако се приложи външно електрично поле обаче, ядрото и електронният облак се изместват в противоположни посоки, центровете на зарядите се разделят и атомът става електрически дипол. Електрическият диполен момент представлява вектор, сочещ към положителния полюс на дипола. За оценка на влиянието на електричното поле върху веществото се използва формулата
Където P е поляризацията на материала, p е диполният момент на съответната частица, а V е обемът.
Тъй като веществата могат да имат разнообразен строеж, не само атомен, то градивните частици може да притежават диполен момент дори когато липсва външно електрично поле – да са полярни. Пример за вещество със силно полярни частици е водата. Тоест ако поляризацията е 0, не означава, че диполните моменти са нулеви, а че векторният им сбор е 0.
Като термин поляризацията обозначава процес или състояние на материала.
- Като процес се дефинира, като изместването на еластично свързаните електрически заряди в диелектрика и ориентирането на диполите в него.
- Дефиницията за състояние е такова, при което общият електрически момент на макроскопичен обем от диелектрика е различен от нула.