From Wikipedia, the free encyclopedia
Осой (на македонска литературна норма: Осој) е село в Северна Македония, в община Дебър.
Осой Осој | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Дебър |
Географска област | Мала река |
Надм. височина | 895 m |
Население | 6 души (2002) |
Пощенски код | 1250 |
Осой в Общомедия |
Селото е разположено в областта Мала река в северните склонове на планината Стогово на Мала река.
В османо-турски документи от втората половина на XV век Осой е отбелязано като напуснато от жителите си село.[1]
В XIX век Осой е голямо българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Осой (Ossoy) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 223 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Осой има 600 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Осой е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 86 къщи.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Осой има 688 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]
В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция.[6]
В 1911 година вестник „Дебърски глас“ пише, че в селото пуска корени сръбската пропаганда и няколко къщи са станали сърбомански.[7] По този повод набедените Блаже, Мане и чичо им Теофил Георгиеви пишат писмо до вестника, в което казват, че „цяла Дебърия да стане сърбоманска, пак ние не ставаме“.[8] Според статистика на „Дебърски глас“ в 1911 година в Осой има 79 български екзархийски и 1 патриаршистка къща (от началото на 1911 г.).[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 33 души от Осой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Осой като българско село.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 6 жители македонци.[12]
Националност | Всичко |
македонци | 6 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
В Рилския манастир, в лявата страна от гроба на цар Борис III, се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис:
„ | На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония. | “ |
Забележителности на селото са църквата „Свети Георги“ и манастирчето „Свети Архангел Михаил“.
В XIX век в Осой, подобно на околните мияшки селища, процъфтява резбарският занаят и се оформя специфичната Дебърска художествена школа. Най-известният осойски художествен род са Филипови с главни представители Васил Аврамов (1812 — 1903) и Филип Аврамов (1814 — 1900). Други видни представители на школата от Осой са резбарят Нестор Алексиев (1873 — 1969) и зографът Евстатий Попдимитров (1857 — 1915). Гешко Стаматоски (1876 — 1908) е български революционер, деец на ВМОРО.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.