Орхан Памук е роден на 7 юни1952 г. в Истанбул в семейство с добро обществено положение – баща му е директор на турския клон на IBM. Орхан Памук завършва Робърт колеж, по това време вече средно училище, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. През този период той започва да се занимава основно с писателска дейност. Завършва журналистика в Истанбулския университет през 1977, а от 1985 до 1988 посещава Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета на Айова. През 1982 се жени, но през 2001 се развежда.
През 2005 г. две турски професионални асоциации завеждат наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915 – 1917 и избиването на 30 000 кюрди от турското правителство. През януари 2006 обвиненията са отхвърлени по процедурни причини.
На 12 октомври 2006 г. е награден с Нобеловата награда за литература.
През 2021 г. срещу Орхан Памук е заведено дело по по обвинение в оскърбление на Ататюрк и турското знаме в новия му роман „Чумни нощи“ (на турски: Veba Geceleri)[2].
В романите си, представителни за късния постмодернизъм, Памук се опитва да съчетае традициите на европейската литература и османската изящна словесност. Подчертан е интересът му към османската култура, сблъсъкът и взаимодействията между „източно“ и „западно“ са основната тема в „Името ми е червен“ и „Бялата крепост“. И двете книги са преведени на български.
1979 Награда на вестник „Милиет“ в конкурс за нов роман (Турция) за романа му Karanlık ve Işık (поделена)
1983 Награда за роман „Орхан Кемал“ (Турция) за романа му „Джевдет бей и неговите синове“
1984 Награда за роман „Мадарали“ (Турция) за романа му „Безмълвният дом“
1990 Independent Foreign Fiction Prize (Великобритания) за романа му „Бялата крепост“
1991 Prix de la Découverte Européenne (Франция) за френското издание на романа му „Безмълвният дом“
1991 Награда „Златен портокал“ на филмовия фестивал в Анталия (Турция) за най-добър оригинален сценарий Gizli Yüz
1995 Наградата на „France Culture“ (Франция) за романа му „Черна книга“
2002 Prix du Meilleur Livre Etranger (Франция) за романа му „Името ми е Червен“
2002 Награда „Гринцане Кавур“ (Италия) за романа му „Името ми е Червен“
2003 Награда IMPAC (Ирландия) за романа му „Името ми е Червен“ (поделена с преводача Erdağ M. Göknar)
2005 Награда за мир на Германските книгоиздатели (Германия)
2005 Prix Médicis étranger (Франция) за романа му „Сняг“
„Öteki Renkler“ (1999) „Други цветове“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2011, 456 с. ISBN 978-954-365-095-8[17]
„Kar“ (2002; роман) „Сняг“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2006, 571 с. ISBN 978-954-365-004-0
„İstanbul: Hatıralar ve Şehir“ (2003; мемоари) „Истанбул“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2007, 420 с. [18][19]
„Masumiyet Müzesi“ (2008; роман) „Музей на невинността“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2009.
„Saf ve Düşünceli Romancı“ (2011) „Наивният и сантименталният писател“. Превод от английски Боряна Джанабетска. София: Еднорог, 2012, 160 с. ISBN 978-954-365-105-4[20]