село в община Нова Загора, обл. Сливен From Wikipedia, the free encyclopedia
Омàрчево е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.
За другото българско село вижте Омарчево (Област Шумен). | Омарчево | |
  Омарчево  Омарчево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 275 души[1] (15 март 2024 г.) 7,75 души/km² |
| Землище | 35,504 km² |
| Надм. височина | 204 m |
| Пощ. код | 8921 |
| Тел. код | 04525 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 53518 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община – кмет | Нова Загора Галя Захариева (ГЕРБ; 2023) |
| Кметство – кмет | Омарчево Ганчо Ганчев (ГЕРБ) |
| Омарчево в Общомедия | |
Село Омарчево се намира на около 29 km юг-югозападно от областния център град Сливен, около 12 km изток-югоизточно от общинския център град Нова Загора и около 25 km североизточно от град Раднево. Разположено е в северните склонове на Светиилийските възвишения. Преобладаващият наклон на терена в Омарчево е на север; надморската височина в центъра е около 200 m. Климатът е преходно-континентален.
През селото минава третокласният републикански път III-555, който на запад води през село Полско Пъдарево до връзка на около 2 km преди Нова Загора с второкласния републикански път II-55, а на изток – през село Биково към град Кермен. На около 2 km северно от Омарчево минава автомагистрала Тракия, с която селото няма пряка пътна връзка.
Землището на село Омарчево граничи със землищата на: село Коньово на север; село Биково на изток; село Питово на югоизток; село Еленово на юг; село Сокол на югозапад; село Полско Пъдарево на запад; село Съдиево на северозапад.
В землището на Омарчево има 4 микроязовира.[2][3]
Населението на село Омарчево, наброявало 1407 души при преброяването към 1934 г. намалява до 583 към 1992 г. и 222 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.[4]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 371 лица, за 291 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 25 – към „турска“, за 4 – към „ромска“ и за 50 – „не отговорили“, а за „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени конкретни данни.[5]
След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – и тогава с име Омарчево, остава в Източна Румелия. Присъединено е към България след Съединението 1885 г.[6][7][8]
Като стари имена на Омарчево са споменавани Умарджа, Омурджалии, Марча, Юмерча. Първото се предполага да се отнася към Второто българско царство, а последното, Юмерча – към средата на периода с османска власт. То е свързано с името на турския феодал Юмер бей, чието владение (тимар) е било селото и който е построил чешмата, запазена в западната част на селото – вече пресъхнала, наричана от населението Юмерчевата чешма.
Около средата на 19 век селото е посетено от Георги Раковски. Името на селото носи като фамилно име Стоян Омарчевски – министър на просветата в кабинета на Александър Стамболийски.
Църквата „Свети пророк Илия“ в Омарчево е построена през 1892 г. в центъра на селото от местни майстори. Осветена е от левкийския епископ Гервасий на 20 юли 1893 г. Храмът има обикновен иконостас.[9]
Училище в село Омарчево се открива през 1867/1868 г. като начално (по други сведения – през 1871 г.). Първоначално се помещава в частна сграда/в плевнята на Динко Михнев Станчев/, а през 1880 г. е построена училищна сграда с две учебни и една учителска стаи. Прераства в основно училище (начално плюс прогимназия) през 1920/1921 учебна година. Първият етап от строителството на нова училищна сграда е извършен през 1937 г., а вторият – през 1962 г. Училището действа до 2008 г., когато е закрито.[10][11][12]
Читалището е основано на 1 септември 1906 г. от 19 ентусиазирани жители на Омарчево. За председател е избран учителят Гинчо Петров. Читалището работи активно до 1908 г., когато прекъсва дейността си и едва в 1921 г. я възобновява. Започва се подготовка за построяване на читалищен дом, който е построен през 1936 г. със средства, събрани от населението и суми, отпуснати от министерството на просветата. Всяка година са изнасяни по няколко пиеси, беседи, лекции и други. След 1944 г. читалището е преименувано на „Никола Вапцаров“.[13][14]
Кредитна кооперация е основана на 21 ноември 1910 г. Започва да действа от месец март 1911 г. под наименованието Земеделско спестовно заемно дружество „Орач“. Основна цел на спестовното заемно дружество е да подпомага финансово своите членове във вид на заеми срещу поръчителство. През 1925 г. кооперацията открива кооперативен магазин в селото за снабдяване на своите членове с бакалски[15] и промишлени стоки и изкупуване на селскостопански произведения от производителите членове. След национализацията в края на 1947 г. кредитната кооперация преустановява своята кредиторска дейност и се обособява като обществено кооперативна търговска организация със задача да обслужва местното население и напълно да задоволява неговите всестранни потребности. При тази промяна, извършена от държавата, кооперацията получава новото си наименование – Всестранна кооперация „Орач“ село Омарчево. Под това наименование кооперацията продължава своето съществуване до 31 март 1960 г., когато се извършва уедряването на Всестранна кооперация „Сеяч“ село Питово и тогава на общо събрание се взема протоколно решение да се преименува в Потребителна кооперация „Мир“ село Омарчево. През месец юни 1954 г. към Всестранна кооперация „Орач“ село Омарчево е уедрена Всестранна кооперация „Благодат“ село Биково.[16][17]
Село Омарчево към 2024 г. е център на кметство Омарчево.[18][19]
В село Омарчево към 2024 г. има:
На около 3,5 km югозападно от центъра на село Омарчево, на връх Свети Илия в Светиилийските възвишения се намират останките от късноантична и средновековна крепост.[24] На върха през XIV век е построен ислямски молитвен дом – Кадемли Баба Теке. Мястото е известно още като Текето, Тюрбето, Тикята, Ердуванлийското кале. Почти до средата на 20 век е наричано Ердуванлийското теке. Първите писмени сведения за Текето са от османския пътешественик Евлия Челеби. Там са погребани мощите на мюсюлманския светец Мусà чобан, известен с прозвището си Кадемлѝ, принадлежал към ордена на бекташите. Тъй като Кадемли бабà е бил овчар, на 6 май мюсюлманите-дервиши идвали да принесат курбан на светеца. Българите вярват, че в този гроб са погребани мощите на свети Илия (Алия). Хора със здравословни проблеми преспиват тук, колят курбан, палят свещи и принасят дарове на светеца. Българите празнуват на Илинден, а турци и цигани-мюсюлмани – на Гергьовден.[25][26]
На 2 август има празненства по случай празника на селото.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
