административно-териториална единица от първо ниво From Wikipedia, the free encyclopedia
Областта е административно-териториална единица в съвременното административно-териториално деление на България[1]. Съществуващите днес 28 области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999).
Съгласно чл. 142 от Конституцията на Република България областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси[2].
Съществуващите области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999). Границите на съвременните области в голяма степен съвпадат с окръзите, съществували от 1959 до 1987 г. Имената на областните центрове също са почти същите, като тези на предишните окръзи. Изключенията се дължат само на преименуването на Монтана (преди Михайловград) и Добрич (преди Толбухин).
Няма утвърдени с нормативен акт имена на новите области. В цитирания указ не са посочени техни имена, а за тях се говори описателно. Например текстът за първата по азбучен ред област гласи:
Постепенно в практиката се налага нов (спрямо предишните 9 „големи“ области и същите 28 окръга) модел за наименуване (който е по-удобен за превод на чужд език) – названието на съответния областен център се включва не с производно прилагателно име (както в предишните варианти „Пловдивска област“ и „Пловдивски окръг“), а без изменение като съществително собствено име („Област Пловдив“). Среща се също и старият модел и още по-рядко други варианти (като „Административна област с център Пловдив“).
Особен е случаят на столицата, която е център на 2 области, наследници съответно на старите Окръг София (София град, също Град София или Голяма София) и Софийски окръг (София окръг). Тук обаче предпочитанията са към запазване на модела за наименуване (за разлика от гореописаната тенденция при останалите 26 области) – най-често се използват Област София (също Област София град или София град) и Софийска област (или София област). Различният модел е причина за объркване сред чужденците, за които е по-разбираем вариант като Столична област (подобно на наименованието Столична община).
Повечето органи на централната изпълнителна власт имат свои регионални подразделения във всяка област. Тези звена в някои случаи се наричат „областни“ (например Областна дирекция „Земеделие“), в други случаи са наречени синонимно „регионални“ (като Регионална дирекция за социално подпомагане) или с неутралното „териториални“ (Териториално статистическо бюро) [3].
В съдебната власт се използва исторически наследеният термин „окръжен“ – окръжен съд, окръжна прокуратура (но „градски“ за София и цялата столична област), както и „районен“ за първоинстанционно ниво (общинско и/или междуобщинско) [4].
Областите оформят границите на избирателните райони за парламентарни избори в България. Изключение правят:
Регистрационните номера на автомобилите в България се издават по област на регистрация.
Всяка област се управлява от областен управител (подпомаган от областна администрация), назначавани от Министерския съвет.
Според действащото административно деление на България всяка област е съставена от по-малки административно-териториални единици – общини, които от своя страна могат да включват съставни административно-териториални единици – градски райони и/или кметства.
През 2000 г. в страната са обособени 6 района за планиране, съставени от по 4 или 5 области. Те не са административни единици, използват се само за статистически цели.
| Област | Площ (км2) | Население (души)[5] | Гъстота (души/km²) | Населени места (бр.) | Общини (бр.) | Областен управител[6] |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Област Благоевград | 6449 | 292 227 | 45,31 | 278 | 14 | Стоян Христов Христов |
| Област Бургас | 7748 | 380 286 | 49,08 | 255 | 13 | Мария Нейкова Кънева |
| Област Варна | 3818 | 432 198 | 113,20 | 159 | 12 | Марио Василев Смърков |
| Област Велико Търново | 4662 | 207 371 | 44,48 | 336 | 10 | Георги Стефанов Гугучков |
| Област Видин | 3033 | 75 408 | 24,86 | 142 | 11 | Огнян Асенов Михайлов |
| Област Враца | 3620 | 152 813 | 42,21 | 123 | 10 | Георги Христов Митов |
| Област Габрово | 2023 | 98 387 | 48,63 | 356 | 4 | Кристина Максимова Сидорова |
| Област Добрич | 4720 | 150 146 | 31,81 | 215 | 8 | Здравко Христов Здравков |
| Област Кърджали | 3209 | 141 177 | 43,99 | 471 | 7 | Даниел Точев Делчев |
| Област Кюстендил | 3084 | 111 736 | 36,23 | 182 | 9 | Александър Христов Пандурски |
| Област Ловеч | 4129 | 116 394 | 28,19 | 128 | 8 | Светослав Миленов Славчев |
| Област Монтана | 3636 | 119 950 | 32,99 | 130 | 11 | Валери Райков Димитров |
| Област Пазарджик | 4459 | 229 814 | 51,54 | 117 | 12 | Трендафил Величков |
| Област Перник | 2392 | 114 162 | 47,73 | 171 | 6 | Людмил Димитров Веселинов |
| Област Плевен | 4337 | 226 120 | 52,14 | 123 | 11 | Иван Христов Петков |
| Област Пловдив | 5962 | 634 497 | 106,42 | 215 | 18 | Ангел Димитров Стоев |
| Област Разград | 2637 | 103 223 | 39,14 | 103 | 7 | Драгомир Христов Златев |
| Област Русе | 2803 | 193 483 | 69,03 | 83 | 8 | Анатоли Стефанов Станев |
| Област Силистра | 2846 | 97 770 | 34,35 | 118 | 7 | Николай Георгиев Неделчев |
| Област Сливен | 3544 | 172 690 | 48,73 | 111 | 4 | Минчо Росенов Афузов |
| Област Смолян | 3193 | 96 284 | 30,16 | 242 | 10 | Стефан Атанасов Сабрутев |
| Софийска област | 7059 | 231 989 | 32,86 | 283 | 22 | Радослав Любчов Стойчев |
| Област София | 1345 | 1 274 290 | 947,43 | 38 | 1 | Митко Михайлов Михайлов |
| Област Стара Загора | 5152 | 296 507 | 57,55 | 206 | 11 | Иван Христов Чолаков |
| Област Търговище | 2716 | 98 144 | 36,14 | 196 | 5 | Станимир Христов Парашкевов |
| Област Хасково | 5470 | 211 565 | 38,68 | 261 | 11 | Минко Велчев Ангелов |
| Област Шумен | 3390 | 151 465 | 44,68 | 151 | 10 | Христо Атанасов Христов |
| Област Ямбол | 3336 | 109 693 | 32,88 | 109 | 5 | Георги Динков Чалъков |
| България | 110 772 | 6 519 789 | 58,86 | 5302 | 265 |
По данни на Националния статистически институт от последното преброяване на населението на Република България през септември 2021 г.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
