Никола Киров Трайков, известен като Майски, Ноги, Орлов и Гарибалди[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
| Никола Киров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия |
| Никола Киров в Общомедия | |
Биография
Никола Киров е роден на 28 юни 1880 година в Крушево, тогава в Османската империя. Родът му по произход е от охридското село Свинища. Завършва основно образование в родния си град, а после учи в българската гимназия в Битоля, откъдето е изключен през 1898 година при бунт против екзархийската администрация и владиката Григорий. Премества се в Солун и в 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] В гимназията се присъединява към ВМОРО.
През 1902-1903 година е учител в село Баница, Леринско. Арестуван е и е затворен в Лерин. При конвоирането му в Битоля е направен опит да бъде убит от страна на съпровождащите го стражари.[4]
През Илинденско-Преображенското въстание Никола Киров е в Крушево и участва в обявяването и защитата на Крушевската република. Последните ѝ мигове си спомня така:
| „ | По заповѣдь на офицеритѣ си, [турската] войската мина край труповетѣ на нашитѣ борци и съ пушечна стрелба въ въздуха имъ отдаде почить; Бахтиаръ благоволи да разреши да бѫдатъ прибрани отъ домашнитѣ имъ и погребани по християнски обичай падналитѣ на „Слива“ юначни „разбойници.“[5] | “ |
След въстанието остава ръководител на местния революционен комитет. По-късно е главен български учител в Емборе.[6]
Подир неуспеха на Илинденското въстание, в 1906 година повторно учителства во Леринско. По-късно се записва в Софиския университет, а през 1909 година учителствува в Ихтиман.
В 1910 година е назначен за главен български учител в Дебър, но при обезоръжителната акция на младотурците е арестуван в Крушево за подпомагане на четата на Блаже Кръстев и бит с 200 удара с тояга по краката. Лежи в затвора три седмици и заема мястото си в Дебър чак на 25 октомври.[7][8] В Дебър Киров успява на 27 февруари 1911 година да възобнови дебърското българско околийско учителско дружество „Свети Иван Бигор“, на което той става председател, Александър Стрезов – секретар, Петър Алексиев – касиер, а Васил Велев – член на Управителното тяло.[9]
През учебната 1911/1912 година е директор в училището в Ресен.
След Междусъюзническата война с цялото си семейство се прехвърля в България, завършва правни науки в Софийския университет и работи като учител и финансов служител, но и не спира да се занимава с революционна дейност.[10] Участва в дейността на Македонската федеративна организация.
През пролетта на 1914 година е изпратен като български главен учител в Корча, където да работи с българския архиерейски наместник за Албания Търпо Поповски. Гръцкото нахлуване обаче ги принуждава да преустановят дейността си и на 22 юни, заедно с цялото население на града, са принудени да го напуснат.[11]
Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[12] През 1923 година издава романа „Илинден“, в който приписва на героя си Никола Карев създаването на Крушевския манифест.
Автор е на научните трудове „С поглед към Македония“, „Крушово и борбите му за свобода“ (1935), „Епопеята на Крушево“, „Светлина към тъмнината“ и други. Изявява се и като драматург и поет. Редовно публикува материали в списание „Илюстрация Илинден“.
Умира през 1962 година.[13][14] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[15]
Външни препратки
- Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935.
- "Македония и България. (Сказка държана в театър „Одеон“)", публикувано във в-к „Воля“, бр. 655-661, София, 1915 г.
- Никола Киров-Майски от Крушево, Вардарска Македония - "Илинден - Драма в пет действия; Картини из великото македонско възстание през 1903 год.", София, 1923 година
- Никола Киров-Майски от Крушево, Вардарска Македония - "Светлосенки; разкази и скици", Видин, 1942 година
- "Леринско в моите спомени и преживелици през учебните 1902/3 и 1905/6 години (Материали за историята на македонското освободително движение)", София, 1943 година
- "Страници од мојот живот", Скопје, 1994 година
- "Въстанието в Крушево гледано през очите на турски офицер; Втори период от революционната дейност на Макед. революц. организация от Шемседин, капитан от Пехотата (машинопис)", София, ок. 1955 година
- "Напред към идеала на Илинден!", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", книга 67-68, София, 1935 година
- "Драги Киров (Две писма до Никола Киров-Майски относно биографията на Никола Карев; 2 юли 1949 г.)", публикувано в "Никола Карев (1877-1905); Патешествија низ документи", публикувано в "Никола Карев (1877-1905); Патешествија низ документи", Скопје, 2008 година
- "† Павел Христов; Павле и федеративната идея; Погребението на Павел Христов", възпоменателна статия за Павел Христов, публикувана във в. "Автономна Македония", брой 72, София, 1922 година
- "Димитър Георгиев Велянов", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", година 5, книга 9-10 (49-50), София, септември-октомври 1933 година
- "Таки Николов Динча", възпоменателна статия за влашкия деец на ВМОРО Таки Динча от Крушево, публикувана в сп. "Илюстрация Илинден", година 4, книга 10 (40), София, юни 1932 година
- "Първите бунтарски наченки в гр. Крушево", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. 4, книга 9 (39), София, май 1932 година
- "Из спомените ми за Пере Тошев", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. V, кн. 51-52, София, ноември-декември 1933 година
- "Календарче Крушово", София, 1909 година
Бележки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
