Муамар Кадафи
From Wikipedia, the free encyclopedia
Муамар Кадафи (на арабски: معمر القذافي – Муа́ммар ал-Кадда́афи) е либийски военен, полковник и политик.
Муамар Кадафи معمر محمد أبو منيار القذافي | |
либийски политик и военен | |
Кадафи през 2006 година | |
Роден |
1942 г.
|
---|---|
Починал | 20 октомври 2011 г. (69 г.)
|
Погребан | Либийска пустиня, Либия |
Религия | сунитски ислям |
Учил в | Бенгазка военна академия |
Политика | |
Партия | Арабски социалистически съюз |
Лидер и Вожд на Революцията | |
1 септември 1969 – 20 октомври 2011[2] | |
Военна служба | |
Звание | полковник |
Години | 1961 – 2011 |
Служил на | Либия |
Род войски | Либийска армия |
Командвания | Либийски въоръжени сили |
Войни | Либийски преврат (1969 г.) Египетско-либийска война Чадско-либийски конфликт Угандийско-танзанийска война Първа либерийска гражданска война Операция Елдорадо каньон Гражданска война в Либия (2011) |
Семейство | |
Съпруга | Сафия Фаркаш |
Деца | 10 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Муамар Кадафи в Общомедия |
Роден е на 7 юни 1942 г. в района на град Сирт и е де факто ръководител на Либия от 1 септември 1969 година до смъртта си през 2011.[3] Председател на Революционното командване на Либия (1969 – 1977), министър-председател и министър на отбраната на Либия (1970 – 1972), генерален секретар на Общия народен конгрес (1977 – 1979). След това се отказва от официалните постове в държавата и се титулува като „Лидер на Революцията“ в официалните изявления на правителството.[4] Като част от управленческата си програма, през 1970-те Кадафи национализира всички частни предприятия, включително селскостопанските площи, петролната индустрия и банките, и позволява развитието само на малък семеен бизнес.[5] По време на управлението си в рамките на няколко десетилетия, той издига своите възгледи за идеалното развитие на социализъм в държавите от Третия свят, формулирайки „трета световна теория“ и нова система на държавно управление, наречена „джамахирия“.
В годините, непосредствено след като взема властта, образът му на бунтовник и военен, лявата му политика срещу Запада и срещу колониализма и несправедливото разпределение на богатствата му дават прякора „арабски Че Гевара“.[6] Предявявайки претенции да бъде наследник на египетския лидер Гамал Абдел Насър като ръководител на панарабисткото и арабското социалистическо движение, между 1972 и 1977 година Кадафи се опитва неведнъж, безуспешно, да обедини Либия с други арабски страни, като Египет, Судан, Сирия и Ирак, с цел формиране на федерация на арабските републики. Кадафи се позиционира и като наследник на Йосип Броз Тито и Джавахарлал Неру в Движението на необвързаните страни и става лидер на тази организация на страните от Третия свят, отхвърлящи както американския капитализъм, така и съветския комунизъм.
С годините Кадафи неколкократно променя своята геополитическа ориентация. В началото неговият режим съхранява близостта с Франция, но впоследствие застава на страната на Съюза на Съветските Социалистически Републики (СССР).[7][8] Кадафи последователно се обръща към панарабизма, антикомунизма, просъветската политика, панислямизма, войнствения интервенционизъм и панафриканския пацифизъм, превръщайки се в архитект на Африканския съюз.[5] През 1980-те години е обект на няколко опита за преврат от страна на Съединените щати.[9] През 1979 година той изпраща около 3000 войници в помощ на правителството на Иди Амин в Уганда по време на Угандийско-танзанийската война. В края на 70-те и началото на 80-те години на 20-и век, Кадафи ръководи и военна намеса в Чад, опитвайки се да наложи контрол върху богатата на уранови находища ивица Аузу и да свали чадския диктатор Хисен Хабре.
През 1990-те и началото на 2000 г., изоставяйки спонсорството на тероризъм в други страни и програмите си за оръжия за масово поразяване, Кадафи постига реабилитация от западните сили, като страната му от „престъпна държава“ става пълноправен член на т. нар. международна общност, в резултат на което Либия е посетена от водещи политически лица от САЩ, Великобритания, Франция, Италия и Германия. Поради своите разнообразни политически възгледи и управление, Кадафи бива възприеман както като революционен лидер и идеалист, така и като непредсказуем и страховит деспот.[10] С почти 42 години във властта, Кадафи е най-дълго управлявалият арабски ръководител, и сред най-дълго управлявалите ръководители в историята, които не са монарси.[11]
На 27 юни 2011 г. Международният наказателен съд издава заповед за арест на Муамар Кадафи за престъпления срещу човечеството. Заповед за арестуване е издадена и за неговия син Саиф ал-Ислам и ръководителя на либийското разузнаване Абдула ал-Сенуси. След избухването на гражданската война се заклева да остане в Либия и да се бие до последно.[12] Муамар Кадафи загива след едномесечни сражения за родния си град Сирт на 20 октомври 2011 година.[13]