Мездра (община)

Община Мездра се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца. Административен център е град Мездра.

Вижте пояснителната страница за други значения на Мездра.

---

Община Мездра 43.15, 23.7
Герб
Общи данни
Област	Враца
Площ	519.112 km²
Население	21 627 души
Адм. център	Мездра
Брой селища	28
Сайт	mezdra.bg
Управление
Кмет	Иван Цанов (независим политик; 2019)
Общ. съвет	21 съветници БСП (7) ГЕРБ (5) АБВ (4) Народен съюз (3) Либерален алианс – Има бъдеще за Мездра (2)
Община Мездра в Общомедия

Топографска карта на община Мездра.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Враца. С площта си от 519,112 km² заема 3-то място сред 10-те общините на областта, което съставлява 14,34% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Враца;
• на изток – община Роман;
• на юг – община Ботевград, Софийска област;
• на запад – община Своге, Софийска област.

Релеф, води, климат, почви, флора и фауна

Релеф

Релефът на общината е средно-, ниско планински и хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

На север от проломът на река Искър, в западната част на общината се простира югоизточната и източната, ниска част на Врачанска планина. Най-високата точка е 1430 m н.в., намираща се югоизточно от хижа „Пършевица“. Южно от проломът и западно от десния приток на Искър Малката река в югозападните предели на общината попадат северните склонове на Ржана планина, която също е част от Западна Стара планина. Тук, южно от село Оселна, на границата със Софийска област се издига връх Щадимо (1549 m), най-високата точка на общината.

Останалите северни и източни части на общината са заети от полупланински ридове и хълмове, явяващи се части от Западния Предбалкан. Източно от долината на Малката река и южно от долината на река Искър на територията на община Мездра се простират северозападните части на предбалканския рид Гола глава с едноименния си връх от 853 m, издигащ се южно от село Типченица, на границата със Софийска област. В северната част на общината, по границата с община Враца, от запад на изток се издига рида Веслец, като масималната му височина в пределите на общината е 658 m, северно от село Върбешница. Територията между този рид на север, Ржана планина на юг и Врачанска планина на запад се заема от Мездренската хълмиста област, където надморската височина варира от около 300 m на запад, където се свързва чрез нисък праг с Врачанското поле до 167 m на изток в коритото на река Искър (най-ниската точка на община Мездра). През средата на Мездренската хълмиста област от запад на изток протича река Искър с част от средното течение.

Води

Основна водна артерия в общината е река Искър, която протича през нея от запад на изток на протежение от около 30 km. Реката навлиза в общината западно от село Елисейна и до село Ребърково тече през долната част на величествения Искърският пролом. В този участък отляво и отдясно в нея се вливат малки и къси реки и дерета стичащи се от Врачанска планина и Ржана планина. След това реката навлиза в Мездренската хълмиста област където прави множество меандри и северно от село Струпец (община Роман) на пуска пределите на общината. В този си участък реките вливащи се в нея са по дълги и по-малък наклон на течението си и водят началото си от ридовете Веслец на север и Гола глава на юг.

Хидрографските и хидроложките условия по отношение на повърхностните води се характеризират със следните показатели: гъстота на речната мрежа – 0,8 – 1 км/кв.км; средно годишен повърхностен отток-5-7л/с/кв.км. По-голяма е гъстотата на речната мрежа в Старопланинската верига, поради значителния наклон на склоновете, изградени от леко податливи на ерозия основни скали (водосборите на десните притоци на река Искър, водещи началото си от Ржана планина и водосборите на левите притоци, водещи началото си от Врачанска планина). По-ниска е гъстотата на речната мрежа в нископланинските и хълмисто-ридови терени на предпланинската част, която се пресича от следните по-големи реки – Моравешка, Крапешка, Типченишка, Боденска и др., всички притоци на Искър. Повърхностните води са с дъждовно-снежно подхранване и неустойчиво фазово разпределение на оттока. През лятото се наблюдава частично пресъхване на по-малките реки и дерета. Съгласно хидроложкото райониране, подземните води се отнасят към Севернобългарския хидрогеоложки район. В близост до Искър през пролетното пълноводие нивото на подземните води в алувиалните отложения достига до 0,5 – 1,5 м дълбочина, а през есенното маловодие – до 6 – 8 м. Ограждащите град Мездра планински масиви са силно окарстени, налице са карстови подземни води с дълбока циркулация. Не са установени термални води.

Климат

В климатично отношение общината попада в умерено-континенталната подобласт от Европейско-континенталната климатична област и се отнася към Предбалканския припланински климатичен район. Атмосферната циркулация е от антициклонален тип, свързана е с активен въздушен пренос и оказва прочистващо влияние. Средноденонощната годишна температура на въздуха е 11,1 °C. Средномесечната амплитуда на въздуха е 9,3 °C. Характерна особеност на термичния режим през зимата са честите и продължителни температурни инверсии. Средномесечната относителна влажност на въздуха е 72%, с максимум през декември – 85% и минимум през август – 59%. Средногодишната сума на валежите е 811 мм. Средната височина на снежната покривка е около 10 см, а средногодишния брой на дните със снежна покривка е под 50. По отношение на вятъра преобладава тихото време – 58%. Преобладаващи са северозападните ветрове със средногодишна скорост 1,6 м/с. Късните пролетни слани и мразове в ниските части падат през третата десетдневка на април, а в по-високите части с пет-десет дни по-късно. Най-ранните есенни слани падат в началото на октомври (за по-ниските части) и в края на септември (за по-високите части).

Почви

На територията на общината са разпространени следните почвени типове: сива и кафява горска, хумусно-карбонатна, алувиална. Преобладаващите почвени типове са сивите горски почви, заемащи междинно място между излужените черноземи в равнинната част и кафявите горски почви в по-високите части на Стара планина. Покрай водното течение на река Искър се срещат алувиални почви като резултат от дългогодишно отлагане на наносни материали. При тях няма формирани генетични хоризонти и количеството на хумуса и общия азот не се подчинява на общите закономерности. По отношение на механичния състав, преобладаващи са леко песъчливо-глинестите и средно песъчливо-глинестите почви. Като цяло механичния състав е благоприятен и осигурява добър водно-въздушен режим.

Флора и фауна

Община Мездра по зоогеографското райониране на България попада в Северния регион на Старопланинския район, който включва и територията на Предбалкана. Според „Класификационна схема на типовете горски месторастения в България“, територията на общината попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт Северна България. Във вертикално отношение се разграничават следните два пояса – Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни. Растителността в първия пояс е представена от чисти и смесени благунови и церови формации със спътници от горун, габър, клен, мъждрян, бор, топола, акация, липа. От храстовите видове се срещат дрян, глог, смрадлика, драка, шипка, птиче грозде. Тревната растителност е представена от типичните за дъбовите гори видове: житни треви, острица, ягода, къпина, мащерка, коприва, жълт кантарион и др. Във втория пояс естествената растителност е представена от зимен дъб, бук, цер, сребролистна липа, явор, габър, трепетлика. На бедни и ерозирани терени са залесени черен и бял бор, акация и др.

Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение и по-слабо – средиземноморско. Разнообразието на животинския свят е ограничено, като следствие от продължителното намаляване на горските площи и превръщането им в ливади и орни земи. В планинската част се срещат сърна, елен, дива свиня, заек, а от птиците – представители на сем. Вранови, стърчиопашкови, овесаркови, гълъбови и др. По течението на Искър преминава прелетния път на водоплаващите и блатни птици.

Населени места

Изглед към село Върбешница през 2014 г.

Изглед към село Зверино през 2008 г.

Изглед към село Лютиброд през 2008 г.

Изглед към село Очиндол през 2015 г.

Общината се състои от 28 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Боденец	485	9,130		Лик	240	26,521
Брусен	396	6,807		Лютиброд	248	25,458
Върбешница	318	126,005		Лютидол	184	21,870
Горна Бешовица	122	18,793		Мездра	8891	5,343
Горна Кремена	422	28,371		Моравица	575	14,051	Муравица
Долна Кремена	499	20,921		Оселна	336	22,903
Дърманци	330	9,460		Ослен Криводол	103	15,686
Елисейна	266	8,987		Очиндол	116	28,099
Зверино	1500	35,065		Ребърково	346	8,553
Злидол	85	7,417		Руска Бела	373	11,765	Бела Руска
Игнатица	439	29,506		Старо село	92	25,293
Кален	80	22,248		Типченица	291	29,830
Крапец	344	8,602		Цаконица	65	17,664
Крета	238	5,754		Царевец	285	29,010	Влашко село

Административно-териториални промени

• МЗ № 1747/обн. 21 октомври 1936 г. – преименува с. Влашко село на с. Царевец;
• МЗ № 3287/обн. 11 декември 1938 г. – преименува с. Бела Руска на с. Руска Бела;
• МЗ № 3051/обн. 31 декември 1943 г. – заличава селата Горна Кремена и Долна Кремена и ги обединява в едно населено място – с. Голяма Кремена;
• МЗ № 2972/обн. 1 ноември 1944 г. – заличава с. Голяма Кремена и възстановява селата Горна Кремена и Долна Кремена;
• Указ № 435/обн. 31 август 1950 г. – признава с. Мездра за гр. Мездра;
• Указ № 148/обн. 29 май 1956 г. – заличава селата Горна Кремена и Долна Кремена и ги обединява в едно населено място – с. Кремена;
• Указ № 28/обн. 24 януари 1961 г. – заличава с. Кремена и възстановява селата Горна Кремена и Долна Кремена.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Неотговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Неотговорили
Общо	21 748	19 189	20	622	44	66	1807	100.00	88.23	0.09	2.86	0.20	0.30	8.30
Мездра	10 918	9407	3	185	25	38	1260	Мездра	86.16	0.02	1.69	0.22	0.34	11.54
Зверино	1728	1674		0			51	Зверино	96.87		0.00			2.95
Моравица	725	578		23			121	Моравица	79.72		3.17			16.68
Игнатица	624	583	0	0	0	3	38	Игнатица	93.42	0.00	0.00	0.00	0.48	6.08
Боденец	570	554				3	9	Боденец	97.19				0.52	1.57
Долна Кремена	562	458	9	67	5	6	17	Долна Кремена	81.49	1.60	11.92	0.88	1.06	3.02
Горна Кремена	487	435		0			49	Горна Кремена	89.32		0.00			10.06
Оселна	473	393	0	0	0	0	80	Оселна	83.08	0.00	0.00	0.00	0.00	16.91
Брусен	436	390		31		3	11	Брусен	89.44		7.11		0.68	2.52
Типченица	413	409	0	0			3	Типченица	99.03	0.00	0.00			0.72
Елисейна	407	284	3	118	0	0	2	Елисейна	69.77	0.73	28.99	0.00	0.00	0.49
Руска Бела	401	347		4	3		46	Руска Бела	86.53		0.99	0.74		11.47
Върбешница	395	336	0	0	0	3	56	Върбешница	85.06	0.00	0.00	0.00	0.75	14.17
Лик	391	379		6			2	Лик	96.93		1.53			0.51
Царевец	382	374	0				5	Царевец	97.90	0.00				1.30
Дърманци	356	337	0	0	0	0	19	Дърманци	94.66	0.00	0.00	0.00	0.00	5.33
Крапец	356	259	0	97	0	0	0	Крапец	72.75	0.00	27.24	0.00	0.00	0.00
Лютиброд	355	334	0	3			17	Лютиброд	94.08	0.00	0.84			4.78
Ребърково	346	303		37			5	Ребърково	87.57		10.69			1.44
Лютидол	255	251	0	0	0	0	4	Лютидол	98.44	0.00	0.00	0.00	0.00	1.56
Крета	218	185		24	0		8	Крета	84.86		11.00	0.00		3.66
Горна Бешовица	185	176	0	7	0	0	2	Горна Бешовица	95.13	0.00	3.78	0.00	0.00	1.08
Очиндол	165	165	0	0	0	0	0	Очиндол	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Старо село	137	137	0	0	0	0	0	Старо село	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Ослен Криводол	135	120	0	13	0	0	2	Ослен Криводол	88.88	0.00	9.62	0.00	0.00	1.48
Злидол	121	119	0		0		0	Злидол	98.34	0.00		0.00		0.00
Кален	107	105			0		0	Кален	98.13			0.00		0.00
Цаконица	100	97	0	3	0	0	0	Цаконица	97.00	0.00	3.00	0.00	0.00	0.00

Политика

Общински съвет

Сградата на общинския съвет през 2010 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^[3][4][5][6]

Партия или сдружение	2003	2007	2011	2015
Избирателна активност по време на изборите	52,02 %	61,01 %		62,57 %
Общ брой места	21	21	21	21
Българска социалистическа партия	12	7	8	7
ГЕРБ		3	8	5
Алтернатива за българско възраждане				4
Народен съюз				3
Либерален алианс – Има бъдеще за Мездра				2
Коалиция „Движение за община Мездра“ (Съюз на демократичните сили, Земеделски народен съюз, Демократи за силна България, Съюз на свободните демократи)		4	2
Обединена социалдемокрация			2
Венелин Димитров Кръстев – независим			1
Рома	1	2
Българска социалдемокрация	1	2
Надежда Илиева Йорданова – независим		1
Атака		1
Национално движение „Симеон Втори“	2	1
Съюз на демократичните сили	3
Български земеделски народен съюз - Народен съюз	2

Общински кмет

• 2015 – Генади Събков (БСП) печели втория тур с 58% срещу Николинка Кътовска (АБВ)
• 2011 – Иван Аспарухов (независим) печели на втория тур с 46% срещу Нели Стоянова (ГЕРБ).
• 2007 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур с 58% срещу Стефан Стефанов („Движение за община Мездра“).
• 2003 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур със 78% срещу Николай Велчев (независим).
• 1999 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур с 58% срещу Славей Младенов („ОДС плюс“).
• 1995 – Цветко Петков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втория тур с 59% срещу Веселин Кръстев (Народен съюз).

Транспорт

През общината преминават участъци от трасетата на две важни за страната жп линии:

• от запад на изток по долината на река Искър – участък от 37,2 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна;
• от югоизток на северозапад – участък от 8,9 km от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 80,9 km:

• участък от 22,8 km от Републикански път I-1 (от km 150,8 до km 173,6);
• началният участък от 25,3 km от Републикански път II-16 (от km 0 до km 25,3);
• началният участък от 20,2 km от Републикански път III-103 (от km 0 до km 20,2);
• последният участък от 3,6 km от Републикански път III-134 (от km 35,9 до km 39,5);
• началният участък от 9 km от Републикански път III-161 (от km 0 до km 9,0).

Топографски карти

• Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2018. (на английски)
3. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници - I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 5 октомври 2018.
4. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Мездра“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018.
5. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Мездра“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018.
6. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Мездра“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018.

Литература

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно община Мездра
• ((bg)) Официален сайт