Македонска литературна норма
езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония / From Wikipedia, the free encyclopedia
Македонската литературна норма, често наричана македонски език, е официалният език на Република Северна Македония, принадлежащ към южнославянската езикова група, като част от нейната източна подгрупа.[1][2][3] Ползва се от около 2 милиона души, от които около милион и 300 хиляди македонци, около 500 хиляди албанци, както и различен брой турци, цигани, сърби, бошняци, власи и други.
Македонска литературна норма македонски јазик | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Балкански полуостров |
Говорещи | ок. 2 000 000 |
Писменост | кирилица |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Славянски Южнославянски Източни южнославянски Македонски | |
Официално положение | |
Официален в | Северна Македония |
Малцинствен в | Албания Босна и Херцеговина Румъния Сърбия |
Регулатор | Институт за македонски език „Кръсте Мисирков“ в Скопският Унинверситет "Св.св Кирил и Методий" |
Кодове | |
ISO 639-1 | mk |
ISO 639-2 | mac/mkd |
ISO 639-3 | mkd |
Македонска литературна норма в Общомедия |
Съществуването на самостоятелен „македонски език“ е предмет на езиковедски и политически спорове, често повлиявани от геополитическата конюнктура, която може да отдава предпочитания на едни или други гледни точки през различни периоди. Това е една от причините официалният език на Република Северна Македония да бъде известен под различни имена. Освен вече споменатите, в това число влизат македонска езикова норма, македонска книжовна норма, северномакедонска литературна норма, северномакедонска езикова норма, северномакедонска книжовна норма, македонски литературен език и македонски книжовен език.
Съвременното виждане в българското езикознание е, че „официалният език на Република Северна Македония по своя произход и структурно-типологични характеристики представлява югозападна писмено-регионална норма на българския език“.[4] Тази единна национална научна позиция е представена и аргументирана в 2020 година в труда „За официалния език на Република Северна Македония“ от учени от Института за български език, Кирило-Методиевския научен център, Института за изследване на населението, Института за исторически изследвания и научния архив към Българската академия на науките, факултетите по история и славянски филологии към Софийския университет, историческия факултет на Великотърновския университет и филологическия факултет на Югозападния университет.[4][5]
В политически план, последната изразена позиция на българското правителство – във връзка с обсъждането на начало на преговори за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз в края на 2020 година – е, че „България ще признае македонския език и македонската идентичност, ако Северна Македония признае, че исторически те произтичат от български основи.“[6]