Европейски съюз
икономически и политически съюз на държави в Европа / From Wikipedia, the free encyclopedia
Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е политически и икономически съюз между 27 европейски държави. Той е резултат от процес на доброволна политическа и икономическа интеграция между национални държави в Европа, които делегират упражняването на определени изпълнителни, законодателни и юридически правомощия на наднационални институции.[2] ЕС е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му компетенции. Неговият статус е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз, в сила от 1 декември 2009 г.
Европейски съюз European Union | |
Информация | |
---|---|
Друго име | Списък
|
Акроними | ЕС, Евросъюз |
Тип | наддържавен съюз |
Мото | In varietate concordia |
Предшественик | Европейска общност |
Основана | Римски договори (1 януари 1958 г.) Договор от Маастрихт (1 ноември 1993 г.) Договор от Лисабон (1 декември 2009 г.) |
Седалище | Брюксел, Белгия |
Езици | вижте официални езици на Европейския съюз |
Председатели | ЕК: Урсула фон дер Лайен ЕС: Шарл Мишел ЕП: Роберта Мецола |
Председател | Белгия[1] |
Членове | |
Бюджет | 170 млрд. евро |
Химн | Ода на радостта |
Отличия | Нобелова награда за мир (2012 г.) |
Сайт | europa.eu |
Европейски съюз в Общомедия |
През 2012 г. на ЕС е присъдена Нобелова награда за мир, за продължаващия над шест десетилетия принос за напредъка на мира и съгласието, демокрацията и правата на човека в Европа.
Държавите членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите членки повече нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.
Политическата система на ЕС отличава съюза от международни организации като Организацията на обединените нации и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.[2] Функционирането на ЕС се осъществява от неговите органи и учреждения, някои от които са наднационални, а други – междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на Европейския съюз (състоящ се от по 1 представител на всяка държава членка на ниво министър). На свой ред съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.
Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селското стопанство, риболова, околната среда, защитата на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз (който налага забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки и на всички такси с равностоен на мито ефект и въвежда обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни), търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на риболова и др.
В икономически план със своето население от над 446 милиона души през 2020 г. ЕС е създал приблизително 22% от паричния световен брутен продукт.
На 31 януари 2020 г. в полунощ (централноевропейско време) Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия напуска Европейския съюз след 47 години членство, с което от 28 страните членки стават 27.[3][4] Това представлява първият случай на страна възползвала се от възможността за напускане на Съюза по установения ред от Договора от Лисабон.