Лукино Висконти
италиански режисьор / From Wikipedia, the free encyclopedia
Лукино Висконти (на италиански: Luchino Visconti) (2 ноември 1906 г. – 17 март 1976 г.) е италиански филмов, театрален и оперен режисьор и сценарист.[1]
Лукино Висконти Luchino Visconti | |
италиански режисьор | |
Висконти, 1972 г. | |
Роден | Лукино Висконти ди Модроне
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Италия |
Националност | Италия |
Режисура | |
Активност | 1935–1976 |
Оскари | номинация (1970) |
Награди на БАФТА | номинация (1972) |
Други награди | 1963 „Златна палма“ (Кан) 1965 „Златен лъв“ (Венеция) 1971 „Давид на Донатело“ 1973 „Давид на Донатело“ |
Семейство | |
Партньор | Хелмут Бергер |
Уебсайт | |
Лукино Висконти в Общомедия |
Произхождащ от знатен благороднически род и самият той носещ титлата граф, Висконти твори в периода на „златните години“ на европейското кино през 50-те и 60-те години на XX век, работейки с едни от най-големите европейски звезди, сред които София Лорен, Марчело Мастрояни, Ален Делон, Клаудия Кардинале и други. Името му остава в историята на световната кинематография като един от инициаторите на направлението Италиански неореализъм, както и с класически произведения от следващите му творчески периоди, като Роко и неговите братя (1960), Гепардът (1963), който е удостоен с награда „Златна палма“ на Фестивала в Кан и Смърт във Венеция (1971), получил специален приз отново на Фестивала в Кан. През своята кариера Висконти получава номинации за наградите Оскар и БАФТА.