Италиански неореализъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Италианският неореализъм (от италиански: Neorealismo) e направление в изкуството на кинематографията, зародило се в Италия в годините след Втората световна война (1943 – 1955).
Quick Facts Период, Държава(и) ...
Италиански неореализъм Neorealismo / Italian neorealism | |
Период | 1943 – 1955 |
---|---|
Държава(и) | Италия |
Главни фигури | Роберто Роселини Виторио Де Сика Чезаре Дзаватини Лукино Висконти Джузепе Де Сантис Федерико Фелини |
Повлиян от | Поетически реализъм Комунизъм Християнски хуманизъм |
Повлиял на | Френска нова вълна |
Италиански неореализъм в Общомедия |
Close
Течението се характеризира с разказване на истории за хора и социални групи от бедната работническа класа, филмирани на действителния терен вместо в комфорта на филмовите студия. Често за поддържащите роли са използвани непрофесионални актьори от местното население. Неореализмът изважда на преден план трудностите в икономически и морален аспект в следвоенните години, рефлектиращи в характерната италианска народопсихология.