селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Лѐхово, още Елѐхово, Елѐово или Елхово[1] (на гръцки: Λέχοβο, Лехово, катаревуса Λέχοβον, Леховон, между 1955 и 1956 година Ηρωϊκό, Ироико, катаревуса Ηρωϊκόν, Ироикон[2][3]), е село в Гърция, дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с жители, мнозинството от които арванити.
| Лехово Λέχοβο | |
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Лехово  Лехово  Лехово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Вич |
| Надм. височина | 921 m |
| Население | 782 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 530 73 |
| Телефонен код | 23850 – 45 |
| Лехово в Общомедия | |
Селото е разположен на 60 километра южно от град Лерин (Флорина) на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория) в южното подножие на планината Вич (Вици). Към землището на Лехово е присъединено и землището на заличеното в 1980 година село Врабчин (Химадио).
В 1868 година в Лехово е построена църквата „Свети Димитър“, обявена за защитен исторически паметник в 1987 година.[4]
През XIX век в Лехово се заселват албанци християни от Епир. В края на века Лехово е голяма паланка с християнско гъркоманско албанско и влашко население. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лехова (Léhova) живеят 1800 гърци.[5] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Елеово (Eléovo) има 300 домакинства и 900 жители албанци.[6]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Лехово:
| „ | Срещу Клисура, в друг участък на Мирихската планина, на четири часа и половина разстояние е разположено арнаутското градче Лахово със 130 къщи, от които и някои влашки. Данъкът им, освен местните селски разходи, достига суми ог 9800 пиастри. Жителите са преобладаващо занаятчии – дърводелци, и земеделци. Повечето от тях подобно на клисурци, пътуват на гурбет различни места и работят като дърводелци, овчари и прочее. Почвата тук е неплодородна, страда от засушавания и изобщо като планинска – негодна за земеделие. В селото има две църкви с двама свещеници и едно училище с учител свещеник.[7] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Елеово (Елехово) има 750 жители арнаути и 90 жители власи.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Елеово е чисто албанско православно село в Костурската каза на Корчанския санджак със 150 къщи.[9]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лерихово е чисто албанско село в Леринската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[10]
Според гръцки данни в селото има 2500 албанофони с гръцко съзнание.[11]
Почти цялото население е вярно на Цариградската патриаршия и градчето е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО.[12] В подготовката за въстание от ВМОРО Лехово е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в Лехово преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:
| „ | с. Елехово брои около 350 кѫщи и е населено само отъ християнски арнути-патриаршиски, които не сѫ обичани от българитѣ изъ околнитѣ села, поради тѣхната едностранчивость и враждебность. Тукъ бѣха организирани, повечето насилствено, доста много елеховци, но само двама взѣха участие въ възстанието съ орѫжие въ рѫка.[13] | “ |
По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е опожарено от османците.[14][15]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев ("La Macédoine et sa Population Chrétienne") в 1905 година в Елеово има 90 власи и 750 албанци и работи влашко училище.[16]
През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лехово има 380 къщи арнаути християни.[17] През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.[18] В 1955 година гръцките власти сменят българското име на селото на Ироико (в превод Героично). Но албаноговорещото му население отказва да приеме новото име и на следващата 1956 година името Лехово е върнато. В 1998 година Лехово е обявено за село герой.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Крушовица[19] | Κρουσοβίτσα | Апидиес | Απιδιές[20] | местност на СИ от Лехово и на З над Врабчин, над Островското езеро[19] |
| Паша гроб[19] | Πασα Γκρόπ | Дикорфо Лохагу Нациу | Δίκορφο Λοχαγού Νάτσιου[20] | връх във Вич на И от Лехово[19] |
| Мешикантица[21] | Μεσκανζέτσα | Леховитико | Λεχοβίτικο[20] | река на И от Лехово, ляв приток на Стара река[19] |
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Шубрец[19][22] | Σούμπρετς | Дукас | Δούκας[23] | връх във Вич на ЮЗ от Лехово (1623,3 m)[19] |
| Саргоница[19] | Σαργωνίτσα | Мегало Рема | Μεγάλο Ρέμα[23] | река на Ю от Лехово, приток на Мешикадица и връх на Ю над нея (1382)[19] |
| Кюмир | Κιουμίρ | Прасиновуни | Πρασινοβούνι[23] |
В 1981-1983 година в Лехово излиза вестник „Неа ту Лехову“.[24]
Според изследване от 1993 година селото е арванитско, като в него арванитският език е запазен на средно ниво, а влашкият на ниско.[25]
В 2002 година Леховското училище и Леховската чешма са обявени за защитени паметници.[26]
До 2011 година Лехово е самостоятелна община в ном Лерин.
Антониос Мендос (Αντώνιος Μένδος), гръцки андартски деец от трети клас[27] Атанасиос Папаянис (Αθανάσιος Παπαγιάννης), гръцки андартски деец от втори клас[27] Василиос Папазисис (Βασίλειος Παπαζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[27] Георгиос Папалексиу (Γεώργιος Παπαλεξίου), гръцки андартски деец от трети клас[27] Георгиос Спанос (Γεώργιος Σπανός), гръцки андартски деец от трети клас[27] Димитриос Папазис (Δημήτριος Παπαζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[27] Евангелос Дульо Царухас (Ευάγγελος Δούλης ή Τσαρουχάς), гръцки андартски деец от втори клас, назначен от Павлос Мелас за ръководител на местния комитет, подпомага четите на Цондос, Каудис, Рувас и Влахоянис, разкрит е и лежи 4 месеца в турски затвор[28] Евангелос Тацис (Ευάγγελος Τάτσης), гръцки андартски деец от трети клас, лекар и ятак на гръцките чети, ранен в сражение с турците през януари 1906 година и затворен в Битоля, където е изтезаван[27] Евтимиос Леховитис (Ευθύμιος Λεχοβίτης), гръцки андартски деец, подпомага Каравитис за селата от леринското поле[27] Зиси Дульо (? – 1908), гръцки андартски капитан Ираклис Фидзос (Ηρακλής Φίτζιος), гръцки андартски деец от трети клас, секретар на гръцкия комитет и директор на гръцкото училище, той прибира отрязаната глава на Павлос Мелас от Статица, по-късно е осъден задочно на смърт от турските власти заради подписано от него писмо, намерено в убития капитан Фуфас[27] Йоанис Папайоану (Ιωάννης Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от трети клас[27] Каракиткос (Καρακίτσος), гръцки андартски деец, помощник на капитан Вардас[27] Космас Белиос (Κοσμάς Μπέλιος), гръцки андартски деец, изкарва четата на Каудис от засада през 1905 година[27] Космас Спанос, гръцки комунистически деец Константинос Панайотис (Κωνσταντίνος Παναγιωτίδης), гръцки андартски деец от трети клас, помощник на Григор Войнов – Аграфиотис, през 1906 година заловен и хвърлен в затвора от турците[27] Николаос Николаидис (Νικόλαος Νικολάϊδης), гръцки андартски деец, ятак на капитан Каудис[27] Петрос Дульо (Πέτρος Δημουλιός), гръцки андартски деец от втори клас, кмет на селото между 1933 – 1935 година[28] Петрос Каралис (Πέτρος Καραλής), гръцки андартски деец, четник[27] Петрос Орфанидис (Πέτρος Ορφανίδης), гръцки андартски деец, куриер на капитан Каравитис[27] Петрос Стефанидис Кудзос (Πέτρος Στεφανίδης ή Κούντζος), гръцки андартски деец от първи клас, ръководител на местния гръцки комитет 1904 – 1905 година, раняван при битка в Съботско, носител на златен медал от македонската борба[27] Стерьос Бинопулос (1888 – 1965), гръцки революционер и политик Георгиос Минадакис (Ляпис), гръцки революционер Георгиос Сейменис (Γεώργιος Σεϊμένης, 1881 – 1903), гръцки андартски капитан Христос Аргиракос (Кицос Морикис, 1876 – 1907), гръцки андартски капитанSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
