село в община Сандански, обл. Благоевград From Wikipedia, the free encyclopedia
Леву̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
Левуново | |
Читалище „Отец Паисий“ | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 598 души[1] (15 март 2024 г.) 42,6 души/km² |
Землище | 14 056 km² |
Надм. височина | 179 m |
Пощ. код | 2817 |
Тел. код | 07436 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 43243 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Кметство – кмет | Левуново Методи Фетвов (ГЕРБ) |
Левуново в Общомедия |
Село Левуново се намира на 12 километра южно от общинския център град Сандански. Международният път Е 79 от София за граничния пункт Кулата минава през селото.
Съседни села са Ново Делчево и Дамяница на север, Спатово, Хотово и Зорница на изток, Ново Кономлади и Генерал Тодоров на юг.
Другият близък голям град е Петрич, на около 20 километра в югозападна посока.
Западно от селото минава река Струма.
На 2 km западно от селото в най-високата част на хълма Скалата е регистрирано тракийско светилище. Откритите съоръжения и археологически материали сочат, че обектът е съществувал продължителен период – от II пол. на II хил. пр. Хр. до II–III век сл. Хр.[2]
През XIX век Левуново е малко селище със смесено население, числящо се към Мелнишката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Левуново е посочено като село с 40 домакинства с 45 жители мюсюлмани и 70 жители българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Ливуново, на З от Мелник 2 1/2 часа път. До Струма има 1/2 час; до него минува друмът от Мелник за Джумая. Селянете притежават доста ливади и много лозя. От няколко време насамтук сеят и афион. Църква „Св. Георги“; четат смесено. Около 60 къщи, българе и турци.[4] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 598 души, от които 348 българи-християни и 250 турци.[5] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Левуново се състои от 480 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 36 ученици.[6]
През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, установен е щабът на крал Константинос I,[7] а 60 къщи са опожарени.[8]
По време на Първата световна война – 1915 – 1918 година в селото е дислоциран щабът на Втора българска армия. През лятото на 1916 година, на два километра северно от селото е изградено летище на Първо аеропланно отделение. На летището при Левуново са базирани „ловджийски“, т.е. изтребителни самолети.[9]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
Численост | |
Общо | 694 |
Българи | 684 |
Турци | - |
Цигани | - |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | 10 |
Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1874 година.[11]
Първият свещеник в църквата е Васил Стоянов (1850 – 1922) от Левуново, погребан зад храма. До неговия гроб е гробът на друг свещеник – Стоян Николов Ташев (1883 – 1973 г.), сирак, живял е в село Спатово, когато е бил много малък и след това са го довели в Левуново.
Черквата датира отпреди Първата световна война, но по време на войната е била опожарена. След това войниците на Фердинанд I я реставрират за периода 1915 – 1917 г. Тя също е включена във „Военните паметници на културата“.
През своята история черквата „Св. георги Победоносец“ е била ограбвана 5 пъти, като крадците от предпоследния грабеж са заловени от полицаите на РПУ Сандански, те били от близките села. И трите откраднати тогава икони са били върнати. В нощта на 21 срещу 22 март 2009 г. (събота с/у неделя) черквата е ограбена още веднъж. Задигнати са икони и религиозни символи за около 5000 лв. 21 дни след грабежа жителите на Левуново взеха „жив огън“, като обикалянето на черквата се извърши с импровизиран кръст, тъй като кръстът, с който се обикаля черквата на Великден също е сред откраднатите вещи.
Параклисът е реставриран през 2004 г. по инициатива на жителите на селото. Събрани са дарения от всеки, който иска да помогне, и с каквото може да помогне. Иконите са дарения за параклиса от жителите на Левуново. Всяка година на деня на Св. Троица (датата се мести според Великден) се провеждат борби и се дава курбан за здраве.
Специални гости на това събитие са Армен Назарян и Методи Пенев, които са и арбитри на борбите.
Този параклис се намира в двора на кмета на селото – Иван Стоилов. Бил е построен от дядо му. Легендата гласи, че бабата била болна и дядото построил параклиса, тя преспала в него една нощ и на другия ден била излекувана.
Всяка година в училището броят на обучаващите се деца намалява и за 2006 – 2007 учебна година броят им е около 50, като випускниците от 8-и клас за учебната 2006 – 2007 година са били трима. Преподавателите са от Сандански, и пътните им разходи се поемат от „Просвета“. Въпреки че в училището е открита компютърна зала (от дарение), то е закрито през 2008 г., поради малкия брой ученици. Учебната 2007 – 2008 година е последна за ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Левуново.
Оставащите ученици от училището продължават образованието си в най-близкото основно училище – в с. Дамяница. Осигурен е безплатен превоз на учениците.
Днес в читалището се помещават библиотеката и пощенската станция.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.