Спатово

Спа̀тово е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Спатово (дем Долна Джумая).

---

Спатово
Спатово 41.50786, 23.32482 Спатово
Общи данни
Население	87 души[1] (15 март 2024 г.) 21,4 души/km²
Землище	4106 km²
Надм. височина	196 m
Пощ. код	2811
Тел. код	07435
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	68223
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019)

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

	Численост
Общо	110
Българи	106
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	4

История

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Спатово (Spatovo) е посочено като село с 12 домакинства и 40 българи.^[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Спакьово, на ЮЗ от Мелник, до едно дере. Далеч 2 1/2 часа от града по един неравен път. Земя добра; наоколо ливади. Църква „Свети Георги“, в която четат гръцки. Къщи 35, само българе.[4]

“

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 132 души, всички българи-християни.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Спатово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

Личности

Родени в Спатово

• Георги Константинов, завършил през 1906 г. IV курс на българската семинария в Цариград, работил като учител в Петрич
• Георги Попиванов (1896 – 1923), български комунист
• Петър Андонов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, грамотен, четата на Миладин Тренчев, 11 сярска дружина^[7]

Починали в Спатово

• Сава Захариев Попгеоргиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[8]

Бележки

1. www.grao.bg
2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.