Култ към личността
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Култ към личността“ възниква, когато даден индивид използва масмедиите, пропаганда или други методи, за да създаде идеализиран или героичен публичен образ, често чрез безвъпросно ласкателство и венцехваление. [1] Култовете към личността са обикновено асоциирани с диктаторските режими. Социологът Макс Вебер развива трипартитната класификация на властта, като култът към личността според Вебер е паралелен на това, което той нарича „харизматична власт“.
Исторически това е израз, въведен от Никита Хрушчов, когато той описва управлението на Сталин в своя доклад от 25 февруари 1956 г., но феноменът съществува от много години преди това на различни нива. Терминът бързо става популярен и се утвърждава в епохата на Студената война, Във въпросния документ съветският лидер разобличава Сталиновите престъпления спрямо народа и Партията, като го обвинява главно в това, че се е самозабравил и приживе, със средствата на властта си, се е превърнал в идол за масите, концентрирайки всички обществени структури около собственото си его. Характерно е, че изразът „култ към личността на Сталин“ не се употребява, а само „култ към личността“.
„Култът към личността придоби чудовищни размери главно поради факта, че Сталин всячески поощряваше възвеличаването на своята персона... Една от най-характерните прояви на самовъзхвала и отсъствие на елементарна скромност у Сталин бе неговата „Кратка биография“, излязла през 1948 година. Тази книга е образец за обожествяването на човек, превръщането му в непогрешим мъдрец, най-велик вожд и несравним пълководец на всички времена и народи“, казва Хрушчов, като се аргументира със схващанията на Маркс и Енгелс относно култа към личността.
„Великите водачи“ са феномен, свързан с тоталитарните режими. За тях са характерни неограничена политическа и военна власт, и усилена пропагандна дейност в тяхна полза (портрети с лика им, паметници, банкноти, медали и всякакви други почти религиозни изрази на преданост). „Великите водачи“ се титулуват „Вожд и учител“ „Баща на народите“ „Баща на нацията“ и подобни. Освен Сталин, обект на подобно отношение стават диктатори като Хитлер, Ким Ир Сен, Йосип Броз Тито и Мао Дзедун. В нацистка Германия Хитлер е фюрер (на немски: Führer), във фашистка Италия Мусолини е дуче (на италиански: Duce), във франкистка Испания Франко е каудильо (на испански: Caudillo) – все думи за „водач“, „лидер“.