Карл Маркс
германски философ / From Wikipedia, the free encyclopedia
Карл Хайнрих Маркс (на немски: Karl Heinrich Marx) е германски философ, социолог, политикономист, политически журналист, обществен деец и идеолог. Много често е описван като една от най-влиятелните личности в историята на човечеството.[3][4]
- Маркс пренасочва насам. За други значения вижте Маркс (пояснение).
Карл Маркс Karl Marx | |
германски философ | |
70-те години на XIX век | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Великобритания |
Етнос | Ашкенази[1] |
Религия | атеизъм[2] Антитеизъм[2] |
Учил в | Бонски университет Йенски университет Хумболтов университет на Берлин |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Школа | Марксизъм, комунизъм, хегелианство |
Интереси | Политика, икономика, философия, социология, история, класова борба |
Идеи | Марксизъм, алиенация |
Текстове | „Капиталът“, „Комунистически манифест“ |
Повлиян | Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Макс Щирнер, Лудвиг Фойербах |
Семейство | |
Баща | Хайнрих Маркс |
Подпис | |
Уебсайт | |
Карл Маркс в Общомедия |
Известен е като един от най-видните критици на капитализма. Във философията формулира диалектическия и историческия материализъм, в икономиката – теорията за принадената стойност, а в политиката – теорията за класовата борба. Възгледът му за развитието на историята като резултат от класовата борба, в която едрият капитал и пролетариатът са антагонистични сили, е основно положение в марксизма – идеологията, възникнала на базата на неговите учения. За това свидетелства и уводът към известната му творба „Манифест на Комунистическата партия“ (1848 г.): „Историята на досега съществувалото общество е история на класовата борба“. Основното произведение на Маркс е „Капиталът“ (1867).[5][6][7]
Той е организатор и активен участник в Първия интернационал, както и дългогодишен съратник на Фридрих Енгелс. Карл Маркс вярва, че социализмът в крайна сметка ще бъде заменен от бездържавно, безкласово общество, наречено комунизъм. Наред с вярата в неизбежността на социализма и комунизма, Маркс активно се бори и за практическото му прилагане, като се аргументира, че социалните теоретици и хората в неравностойно положение трябва да извършват организирани революционни действия за сваляне на капитализма и осъществяване на социално-икономическите промени.[8] Неговите идеи намират приложение през XX век, когато са основани редица социалистически държави.