български генерал From Wikipedia, the free encyclopedia
Константин Антонов Жостов е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, началник-щаб на Трета армия през Балканската война (1912 – 1913) и началник на Щаба на войската през Първата световна война (1915 – 1918).
Константин Жостов | |
български генерал | |
Звание | Генерал-майор |
---|---|
Служи на | България |
Род войски | |
Командвания | 7-а пехотна дивизия Щаб на войската |
Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 30 октомври 1867 г.
|
Дата и място на смърт | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Константин Жостов в Общомедия |
Константин Жостов е роден на 30 септември 1867 г. в неврокопското село Гайтаниново. През 1885 година Константин Жостов е ученик в Ломската гимназия, включва се като доброволец в Ученическия легион в Сръбско-българската война (1885) и с него участва в Пиротското сражение. След завършването на Ломската гимназия постъпва в артилерийския отдел на Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва в 1887 година; на 27 април е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на батарея от 3-ти артилерийски полк. На 18 май 1890 година е произведен в поручик, а на 2 август 1894 година – в капитан.
В 1889 година заминава за Виена, където следва офицерски генералщабен курс, а след това в 1897 година завършва Висшето артилерийско училище с право да служи в Генералния щаб.[1] След завръщането си е назначен за командир на батарея от 3-ти артилерийски полк,[2] а по-късно, през 1901 г., завежда крепостната артилерия към Артилерийската инспекция на Военното министерство. На 2 май 1902 година е произведен в чин майор. От 1905 г. е началник на строево-домакинската част в Артилерийската инспекция. През есента на 1905 година като майор от генералния щаб Жостов става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. На 18 май 1906 година е произведен в чин подполковник. През април 1907 г. е приведен от артилерията в Генералния щаб. По-късно от ноември 1907 до 1909 година е военен аташе в руската столица Санкт Петербург и в Париж (от декември 1907). След завръщането си от Париж е в свитата на цар Фердинанд.
През февруари 1909 г. подполковник Жостов е назначен за началник-щаб на 8-а пехотна тунджанска дивизия, а през януари 1910 г. за командир на 3-ти артилерийски полк. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин полковник, а от 14 март 1912 година полковник Жостов поема поста началник на Школата за запасни подпоручици.[3] През юни 1912 година като пратеник на правителството участва в заседанието на Серския революционен окръг в родното му Гайтаниново, на което дейците на ВМОРО взимат решение активно да подкрепят българските части в задаващата се война.[4]
По време на Балканската война (1912 – 1913) е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в Люлебургаско-Бунархисарската операция и в битките при Чаталджа. В сраженията при Люлебургаз и Чаталджа изпълнява длъжността началник на щаба на съединените 1-ва и 3-та армия. След примирието е военен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон по подписването на Лондонския договор (1913).[5] В Междусъюзническата война (1913) отново е началник-щаб на 3-та армия. След Букурещкия мирен договор (1913) е назначен за командир на 1-ва бригада от Седма Рилска дивизия. От 25 април 1915 година до края на август 1915 г. Константин Жостов е командир на 7-а пехотна рилска дивизия. На 15 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор. На 15 септември 1915 г. е назначен за началник на Щаба на Действащата армия.
През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на армията и като такъв нерядко се противопоставя на исканията на съюзническото германско главно командване. Има големи заслуги в планирането и ръководството на бойните действия на българската армия в Сърбия и Македония през есента на 1915 г.
Генерал-майор Константин Жостов умира на 30 август 1916 г. в Кюстендил от възпален апендикс по време на Леринската операция на Първа армия. Последните му думи са „Падна ли Чеган?“[6][7][8][9]
Погребан е в Централните софийски гробища.[10]
В негова чест между 1941 и 1944 г., когато Скопие е в рамките на България, днешният скопски квартал Гьорче Петров носи името Жостово, а между 1934 и 1951 година село Долно Сингартия, днес Хаджидимово, също се нарича Жостово.
Бащата на Константин Жостов – Андон Жостов – е активен участник в борбите за църковна независимост. След Руско-турската война семейство Жостови се установява в София, където Андон Жостов става свещеник и приема името Антоний. Константин Жостов има братя – генерал-майор Димитър Жостов и полковник Спас Жостов. По линия на съпругата си Людмила е зет на Димитър Моллов и шурей на проф. Владимир Моллов и проф. д-р Васил Моллов. Има две дъщери.
На генерал Жостов е наречена улица в кварталите „Триъгълника-Надежда“ и „Лев Толстой“ в София (Карта).
Стойо Жостов | Иванка Сарафова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Андон Жостов (1842 – 1903) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Константин Жостов (1867 – 1916) | Димитър Жостов (1868 – 1935) | Спас Жостов (1881 – 1925) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.