селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Карлъ̀ково, още Карлѝково или Карлу̀ково (на гръцки: Μικρόπολη, Микрополи, катаревуса: Μικρόπολις, Микрополис, в превод малко градче, до 1927 година: Καρλίκοβα, Карликова[1]), е село в дем Просечен, област Източна Македония и Тракия, Гърция.
Разположено е в подножието на планината Сминица (Меникио), на 330 метра надморска височина, в западната част на дема.[2] Отстои на 29 km от град Драма и на 50 km от българската граница. В съседство се намират селата Калапот (Панорама) и Росилово (Харитомени).
Според Йордан Н. Иванов името вероятно произхожда от турското kırlık, „степ, пусто място“, тъй като Сминица е гола, пустинна планина, и турското -ova, равнина. Жителското име е карлъ̀ковя̀нин, карлъ̀ковя̀нка, карлъ̀ковя̀не.[3]
Йордан Н. Иванов цитира местна легенда, според която цялото население било избито от турците, което обяснява и името му. В края на османското владичество Карлъково е смесено българо-турско село в каза Зъхна, като двете общности живеят разделено в Българската и Турската махала, отделени от дълбок дол. Според Йордан Иванов, съдейки по силното тюркско субстратно влияние в говора християните карлъковци, старото население на селото е било гагаузко и се е обългарило, като към началото на XX век старите хора в Карлъково са двуезични, а младите говорят само български. Така Карлъково е изключение сред околните гагаузки села, които не са асимилирани.[4]
Църквата „Свети Георги“ е построена на гробищата в 1841 година.[5] Гръцка статистика от 1866 година показва Карликова като село с 1250 българи и 750 турци.[6][7]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Карлъкова (Karlëkova) е посочено като село с 231 домакинства с 340 жители българи, 280 мюсюлмани и 16 власи.[8] Според гръцки данни в 1885 година в селото има 50 гърци, 750 турци и 1200 славофони патриаршиски и екзархисти.[7] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Карлъково като село със 104 български и 206 турски къщи.[9]
В 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Карлуково, на ЮЗ от Калапот 2 часа. Разположено в подножието на Шминица. Първо място от произведенията захваща тютюнът; грозде излиза тъй също. Гръцка църква и училище с 35 ученика. В Карлуково стои и чаушин, за да пази тишината и съобщенията. 400 къщи; 750 души турци с 1250 българе.[10] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кърлуково живеят 1500 българи, 660 турци и 30 власи.[11] Всички българи християни в селото са гъркомани под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карлуково (Karloukovo) има 1440 българи патриаршисти и 60 власи.[12]
През октомври 1902 година митрополит Хрисостом Драмски посещава селото и установява, че „Свети Георги“ вече е малка за нуждите на 185-те православни семейства, и че има нужда от изграждането на нова църква. На 5 октомври митрополит Хрисостом изпраща молба до Вселенската патриаршия да се действа пред властите за разрешение за нов храм. В молбата си Хрисостом изтъква, че мнозинството от населението са славяноговорещи, за които трябва да се положат усилия за задържането им в лоното на Патриаршията.[7]
В средата на 1905 година голяма част от населението на Карлъково, предвождано от свещеник Иван Икономов, приема върховенството на Българската екзархия. Заради това през февруари 1906 година свещеникът е отведен от турските власти в Драма, където гръцкият митрополит Хрисостом Драмски му обръсва брадата и главата, чрез което действие цели оскверняването му.[7][13]
След Младотурската революция в 1909 година жителите на Карлъково изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
| „ | Селото ни, което се състои от 150 къщи български и 45 къщи гъркомански, има едно училище и една черква. Гърците, ползувайки се от благоволението на чиновниците през деспотическия режим, нарушиха закона и си присвоиха черквата и училището. Тъй като днес е минал периодът на грабителството, молим да бъдат взети по този въпрос най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Скрепено с 6 селски печата.[14] | “ |
Според гръцки данни в 1910 година в селото има 900 гърци и 1000 мюсюлмани.[7] Според приетия през 1910 година Закон за спорните черкви и училища в селище една църква, при спорещи религиозни общини тя остава на този, който я е построил, освен ако другата община не е повече от 2/3 и затова на 1 януари 1911 година църквата е затворена, докато не се установи дали екзархистите са 2/3.[5][7]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Карлъково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]
По време на войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 селото попада в Гърция. По време на Първата световна война в него влиза българска войска. Според гръцката статистика, през 1913 година в Карлъково (Καρλίκοβο) живеят 1632 души.[16] Към 1918 година в Карлъково има 150 български екзархистки семейства, 50 гъркомански и 200 турски. В същата година с изтеглянето на българските войски от региона част от българите се изселват в България. Нови изселване последва в 1925 година. Основните селища, в които се заселват бежанците са Неврокоп, Станимака, Пещера, Пловдив.[17] Общо в България се изселват 150 семейства.[2]
На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Ортакьой, България и Източна Тракия, Понт и Мала Азия, Турция.[18]
В 1926 година Карлъково е прекръстено на Микрополис.[19] Според преброяването от 1928 одина Карлъково е смесено местно-бежанско село с 267 бежански семейства с 1117 души.[2][20]
В 1945 - 1946 година още българи са принудени да бягат в България. Селото пострадва и в Гражданската война (1946 - 1949).[2] Днес потомци на жителите на Карлъково са разпръснати в Пловдив, Варна, Пещера, Гоце Делчев и Щип, Северна Македония.
Характерно за селото е делението на 2 махали – Горна махала и Долна махала (Πάν Μαχαλάς и Κάτ Μαχαλάς), всяка от тях с отделна църква, училище, площад и футболен отбор. Горната махала е с българско население, а долната до 20-те години с турско, а след изселването на турците малахата е гръцка. Разделението продължава доста дълго, като местните отказват да приобщят новодошлите, но с течение на времето и вследствие на браковете между местни жители и понтийските гърци, то се заличава.
Основен поминък на населението е животновъдство и отглеждане на тютюн и житни култури.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Цабуки[21] | Τσαμπούκι | Елатодасос | Ἐλατόδασος[22] | местност СЗ от Карлъково[21] |
| Долно Орманджик[21] | Κάτω Ορμαντζίκ | Дасаки | Δασάκι[22] | връх СЗ от Карлъково[21] |
| Чарнази Тарлар[21] | Τσαρναζὶ Ταρλάρ | Мегало Хорафи | Μεγάλο Χωράφι[22] | връх С от Карлъково[21] |
| Котка[21] | Κότκα | Корифи | Κορυφή[22] | връх (607 m) С от Карлъково[21] |
| Беш Таш[21] | Μπὲς Τάς | Пендапетрон | Πεντάπετρον[22] | връх (1819,7 m) З от Карлъково[21] |
| Буюк куле[21] | Μπουγιούκ Κουλέ | Кастрон | Κάστρον[22] | връх СЗ от Карлъково[21] |
| Боздаг[21] | Μπόζ Ντάγ | Дисватон | Δύσβατον[22] | връх З от Карлъково[21] |
| Кючук куле[21] | Κιουτσούκ Κουλὲ | Кастраки | Καστράκι[22] | връх СЗ от Карлъково[21] |
| Богаз[23] | Ππογάζι | Аникторема | ᾿Ανοικτόρρεμα[22] | името на река Куру чай[21] (Куслук) в горното ѝ течение[23] |
| Фундуклуки[21] | Φουντουκλούκι | Лептокарна | Λεπτοκαρυά[22] | местност СЗ от Карлъково[21] |
| Кислас[21] | Κισλὰς | Химадио | Χειμαδιὸ[22] | местност СИ от Карлъково[21] |
| Юрук Кири[21] | Γιουρούκ Κιρὼ | Склавотопи | Σκλαβοτόπι[22] | местност СИ от Карлъково[21] |
| Батак[21] | Μπατάκι | Вуркотопи | Βουρκοτόπι[22] | местност И от Карлъково[21] |
| Аргач[21] | ῎Αργατς | Ксефанто | Ξέφαντο[22] | връх (1455 m) З от Карлъково[21] |
| Сушица[21] | Σούτσικα | Рема Идрагогиу | Ρέμα Υδραγωγείου[22] | река Ю от Кърлъково[21] |
| Куру чай[21] | Κουροῦ Τσάϊ | Химарос | Χείμαρρος[22] | река С от Кърлъково[21] |
| Виливища[21] | Βιλιβίστα | Рема Архангелу | Ρέμα ᾿Αρχαγγέλου[22] | река образувана от Сушица и Куру чай[21] |
| Йени баир[21] | Γενῆ Μπάϊρ | Катарактис | Καταρράκτης[22] | името на горното течение на Узун Улук[21] |
| Клисе баир[21] | Κλίσε Μπάϊρ | Плагия | Πλαγιά[22] | връх ЮЗ от Карлъково[21] |
| Дименица[21] | Ντιμένιτσα | Воскотопос | Βοσκότοπος[22] | връх Ю от Карлъково[21] |
| Чаирлък[21] | Τσαγιρλίκι | Ливадотопос | Λιβαδότοπος[22] | местност И от Карлъково[21] |
| Клисе Ери[21] | Κλισὲ Γερῆ | Пиги | Πηγή[22] | местност И от Карлъково при слива на Сушица и Куру чай[21] |
| Добро поле[21] | Ντόμπρο Πόλιε | Клаиполис | Καλλίπολις[22] | местност Ю от Карлъково и Ю от връх Добропол[21] |
| Узун Улук[21] | Οὐζοὺν Οὐλούκ | Макрилакос | Μακρύλακκος[22] | името на горното течение на река Драница[21] |
| Мадем[21] | Μαντέμ | Металион | Μεταλλεῖον[22] | името на река Дравуща в горното ѝ течение[21] |
| Добропол[21] | Ντομπροπόλ | Корифи Калиполеос | Κορυφὴ Καλλιπόλεως[22] | връх (1203 m) Ю от Карлъково[21] |
| Уш бунар[21] | Οὔσα Μπουνὰρ | Потистра | Ποτίστρα[22] | местност Ю от Карлъково[21] |
| Пилаф тепе[21] | Πιλάφ Τεπέ | Стронгиловуни | Στρογγυλοβούνι[22] | връх (1189 m) Ю от Карлъково[21] |
| Синделик[21] | Σίντελικ | Тамнотопи | Θαμνοτόπι[22] | връх (1951,9 m) З от Карлъково[21] |
| Горно Орманджик[21] | Ανω Ορμαντζίκ | Ано Дасилиу | ῎Ανω Δασύλιον[22] | местност З от Карлъково[21] |
| Долно Орманджик[21] | Κάτω Ὀρμαντζίκ | Като Дасилион | Κάτω Δασύλιον[22] | местност СЗ от Карлъково в подножието на едноименния връх[21] |
А. Агатопулос (Α. Αγαθόπουλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
Ангел Петков (1885 или 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стефан Чавдаров, 2 рота на 14 воденска дружина[25] Атанас Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 11 юли 1913 година[26] Атанас Войводов, български общественик, имигрант в Асеновград Атанас Даскалов (Αθανάσιος Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Атанас Малушев (Αθανάσιος Μαλούσης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Ванел Галаганов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 22-годишен, касапин, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина[27] Васил Стоянов (Βασίλης Στοίδης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Георги Буюклиев (Γεώργιος Βουγιουκλής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Георги Попангелов (Γεώργιος Παπαγγελής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Димитър Илиев (Δημήτριος Ηλιάδης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Димитър Попхристодулов (Δημήτριος Παπαχριστοδούλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Димитър Николов Узунов (Δημήτριος Νικολαίδης Ουζούνης, 1877 – ?), гръцки свещеник и революционер Димитър Цимелов (Δημήτριος Τσιμελής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] И. Лалов (Ι. Λάλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Илия Маринов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[27] Иван Аврамов (Ιωάννης Αβραάμ), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Иван Баньов (Ιωάννης Μπάνιου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Иван Вангелов (Ιωάννης Ευαγγελόπουλος), гръцки андартски капитан[28] Иван Даскалов (Ιωάννης Δασκαλόπουλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Иван Даскалов (Ιωάννης Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Иван Капитанов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал при Гюреджик[29] Иван Силов (Ιωάννης Σιλλός, Σόλλας), гръцки андартски деец, четник[28] Иван Узунов (Ιωάννης Ουζούνης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Коста Узунов (Κώστας Ουζούνης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Костадин Аврамов (Κωνσταντίνος Αβραάμ), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Костадин Аргиров (Κωνσταντίνος Αργυρίου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Костадин Делиолан, български хайдутин Костадин Икономов, български свещеник, установил се след Междусъюзническата война в Ляски, поел на 4 септември 1917 година отново енорията си в Карлъково по време на българското управление в годините на Първата световна война[30] Костадин Карлъковалията (Κωνσταντίνος Καρλικόβαλης, Константинос Карликовалис), гръцки андартски деец, агент от трети ред[7][28] Мамалянгас (Μαμαλιάνγκας), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Михал Даскалов (Μιχάλης Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Никола Божиев – български просветен деец, учител в Карликьой в края на ХІХ век[31] Христо Терзиев (Χρήστος Τερζής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7] Христос Тенциос (Христо Тенчов, Χρήστος Τέντσιος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, и политик[7]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
